Първи футболен турнир на български студенти зад граница

Футболният турнир на българските студенти бе открит със срещи от двете предверителни групи. “Хъшовете” от Берлин си премериха силите с отбора “България Юнайтед” от Саарбрюкен, а на съседното игрище – студентите от Щутгарт играха срещу тези от Ерланген-Нюрнберг. Останалите отбори, в пъстри екипи, бяха заели места на трибуната и чакаха реда си. Доминираха цветовете на българския трикольор. Отначало футболистите оглеждаха предпазливо съперниците си и се опитваха да преценят, кои ще са фаворитите. А очакванията за представянето на турнира бяха различни:

„Дойдохме да се забавляваме преди всичко, и да вземем купата естествено... Да стигнем четвърт-финалите, не повече... Да се представим достойно, да изпитаме удоволствие от играта и да имаме един хубав ден, в който може би ще се запознаем и с други момчета, които учат в Германия и също така са любители футболисти... Очакванията са повече за партито по-късно... Няма да бъда честен, ако кажа, че дойдохме с очаквания за победа, но всеки един от нас дълбоко в себе си е мечтал за победа”, бяха мненията на някои от участниците.

Двубоите в предварителните групи бяха дълги и изморителни. Настроението на играчите и времето обаче останаха изключително ведри. Студентите постепенно се опознаха и така съперниците се превърнаха в поддръжници и дори приятели. Много играчи оцениха доброто ниво на участващите отбори.

“Това е един чудесен повод не само да си видим спортните качества, но и да се опознаем”, каза Камен Попов от отбора “Българска роза” от Вюрцбург.

Повечето отбори споделяха подобна спортсменска нагласа. Въпреки това, победителят е само един. Ето защо четвърт финалите, на които важеше принципът на директното отстраняване, бяхо особено разгорещени, но и равностойни.

В три от четирите мача полуфиналистите станаха ясни едва след дузпи. Радостта и разочарованието бяха големи. Но въпреки това не остана време за емоции. Турнирът трябваше да продължи, за да могат играчите да стигнат навреме за специално организираното парти по-късно. Ето защо футболисти и фенове събраха отново сили – за полуфинала.

Малко преди финала реферът Зала Чеко, който има десет годишен опит, обобщи впечатленията си от турнира. Според него на състезания, които продължават цял ден, винаги има груба игра и недоволни, защото нервите са опънати и играчите се изморяват. Но като цяло играта е била честна, имало е сравнително малко наказания. А и отборите са се разбирали добре помежду си.

За нивото на турнира реферът Чеко казва:

“В началото нивото на отборите не беше много високо. От осемте отбора във всяка от предварителните групи имаше два-три отбора, които играха изключително добре. Но на четвърт- и полуфинала нивото се подобри. Финалът ще започне след малко и според мен на него се класираха двата най-силни отбора.”

Това бяха “ФК Хъшове” от Берлин и “Пирин” от Вормс - отбори с дълга традиция. Отборът от Берлин съществува от седем години и е неразделна част от студентската лига на германската столица. А повечето от играчите на “Пирин” се познават от ученическите си години в Благоевград, където са тренирали и в едноименната футболна школа.

Всичко това допринесе за един достоен завършек на турнира. И след дузпи победиха участниците от Берлин. “ФК Хъшове” след награждаването:

“Пирин беше много класен съперник, с много високи футболни достойнства и качества. Те заслужаваха купата толкова, колкото и ние, но съдбата беше на наша страна.”

Всички отбори се надяват футболният турнир от Бон да се превърне в традиция и заявиха с готовност участието си догодина. Вече има и кандидати за домакинството:

“Догодина смятаме турнира да е в Карлсруе. Неофициално аз имам желание, но искам да намеря още малко съмишленици и ще го организираме”, каза Христо Отонов, капитан на “БГ Спирит” Карлсруе.