Берлускони скъса с Фини

Скандалният разрив между Берлускони и Фини слага края на един политически съюз и на лично приятелство, които в продължение на 16 години оставиха дълбок отпечатък върху политическия живот на Италия. С изключването на Фини от обединената дясно-центристка групировка "Народ на свободата", която бе образувана едва миналата година чрез сливането на Форца Италия на Берлускони и Националния алианс на Фини, Берлускони губи не само един ценен съюзник, но и един от най-блестящите стратези на италианската политическа сцена.

Когато съюзникът се превърне в конкурент...

Двамата през 2008 година

През цялата си кариера 52-годишният Фини винаги е демонстрирал вродено дипломатическо умение и тънък политически усет. Откакто през 1991 оглави неофашисткото Италианско социално движение, той полагаше неуморни усилия за изграждането на една модерна дясна партия. Така през 1994 се роди Националният алианс. Фини се дистанцира от фашисткото минало на своята партия, посети Израел и влезе в изборен съюз с основаната също през 1994 партия Форца Италия на Берлускони. 7 г. по-късно той стана вицепремиер, след това външен министър, а от 2008 е председател на парламента.

Фини винаги беше верен съюзник на Берлускони, но същевременно в негово лице премиерът се сдоби с най-опасния си конкурент, който не криеше амбициите си да оглави десния лагер. През март миналата година Фини допусна може би най-голямата си грешка, като прие увещанията на Берлускони за разпускане на Националния алианс и сливането му с Форца Италия. Така възникна "Народ на свободата", една партия, в която Фини и неговите хора изгубиха всичките си ръководни позиции.

Задава се нова криза

В стремежа да не изгуби профила си в новата формация, амбициозният Фини все по-често започна да се сблъсква с Берлускони, като в същото време се стремеше да си създаде реномето на умерен политик, имащ доверието на консервативните избиратели.

Все още е трудно да се каже какви ще бъдат следващите ходове на протагонистите и най-вече дали Фини ще реши да образува нова партия. Както би могло да се очаква, той отхвърли естествено искането на Берлускони да се откаже от председателството на парламента. Сигурно е обаче, че стабилността на правителството, която се крепеше досега на оста Берлускони - Фини, е силно застрашена.