Да не пилеем енергия за Спаска Митрова!

Със Слободан Чашуле разговаря Александър Андреев:

АА: Запознат ли сте с проекта за договор между България и Македония?

СЧ: Да. Не съм виждал пълния текст, но в нашето публично пространство вече излязоха детайли, въз основа на които може да се получи пълноценна представа. И за двете общества е добре дошъл всеки договор, който допринася за подобряването на добросъседските отношения. Трябва обаче да се внимава в такива документи да не присъстват не докрай дефинирани и изяснени въпроси.

АА: Кои, например?

СЧ: Опасявам се, че без да се дефинира докрай езикът на омразата, без да се дефинира докрай значението на общата и самостоятелната история, без да се дефинира докрай начинът, по който българската страна се отнася към македонската нация като новосъздадена, или като автономна балканска нация; ако не успеем по един европейски начин да формулираме и да хармонизираме тези въпроси – без да се влияем от политическата конюнктура или от други фактори на Балканите – ние ще се натъкнем на допълнителни проблеми.

Слободан Чашуле

Откъде произлиза омразата?

АА: Но как могат да се дефинират тези въпроси? Как може да се даде отговор?

СЧ: Аз, например, смятам, че и двете общества трябва да елиминират езика на омразата. Между другото, доста често, когато уж дефинираме определени въпроси – например проблемите, произтичащи от Втората световна война – това може да се използва за злоупотреба или за език на омразата.

Така се стига дотам, че дори самото споменаване на определени исторически факти от едната страна, в другата може да се тълкува като език на омразата. За мен има обаче нещо още по-проблематично: откъде произлиза омразата? Смятам, че ние, и двете държави, трябва да седнем и дълбоко и искрено да огледаме собственото си битие и да престанем да предявяваме претенции едни към други, да престанем да се плашим едни от други. Ние сме два исторически фактори на Балканите и колкото по-бързо го признаем – толкова по-бързо ще станем и фактори в ЕС.

АА: А смятате ли, че София се опитва да поставя на Македония условия, за да подкрепи приемането й в ЕС – подобно на Гърция в спора за името?

СЧ: Боя се, че е така. Но не защото така мисли българската общественост или българският народ, който е наш братски народ. Причината е, че във времена на криза политиците, като няма какво друго да предложат, за да се удържат на власт, за да запазят рейтингите си, преувеличават значимостта на определени въпроси. Боя се, че ако не седнем сега да поставим с пълна яснота всичките тези деликатни въпроси и да се отнесем със зрялост към тях, заради някои от тези исторически недоразумения (които не са страшни и са отстраними), утре България може да постави допълнителни въпроси в хода на предприсъединителните преговори на Македония и да затрудни отварянето и затварянето на глави по преговорите.