Врагът от телевизионния екран

1988 година - ЩАЗИ следи Зигберт Шефке (на снимката вдясно)

Журналисти под прикритие

Западногерманските журналисти са получавали информация и материали по щекотливи теми главно от Зигберт Шефке и Адам Радомски. През средата на 80-те години те започват да изпращат информация на западните си колеги и снимат сцени, които другите са нямали шанс да запечатат на лента. Тогава двамата журналисти са имали все още неразчистени сметки с режима.

Така например през 1989-та година Шефке и Радомски успяват да се скрият в купола на една църква и от там да заснемат демонстрацията на 70 000 граждани на ГДР срещу режима на ГЕСП. Те връчват филмовия материал на кореспондента на „Шпигел” Улрих Шварц, който го изпраща директно в западна Германия. Така на следващия ден и източногерманците са разбират, че врявата не е била вдигната от 500 подпийнали граждани, събрали се на Лайпцигер Ринг, както първоначално съобщават източните медии.

Адам Радомски снима тайно за западните медии

„Ние успяхме да насочим вниманието към случващото се в Лайпциг и това със сигурност е дало началото на други подобни протестни акции в ГДР. Но това е само едно малко парче от мозайката в един доста продължителен процес”, казва Арам Радомски днес.

Имиграция през телевизора

Йохен Щаад от изследователския съюз „Държавата ГЕСП” е убеден, че западните телевизия и радио са забили пирон в ковчега на режима на ГЕСП. „Постоянното присъствие на другия свят, който поднасяше информация на източногерманците и опровергаваше твърденията, правени по източните медии, бе една от причините да преживеем 1989-та година така, както я преживяхме.”

Харалд Хендел е бил журналист в ГДР

Медиите в ГДР са повлияли на падането на Стената индиректно, защото не са поднасяли информация за нещата, които са интересували обществото. „Излъчването на материали от Запада окуражи хората в ГДР, така те успяха да разберат, че могат да променят нещо в системата”, казва Харалд Хендел, журналист от някогашната ГДР. Единственото му желание през 80-те години е било да избяга надалеч от режима и да стане кореспондент в чужбина. „Никой не си е и помислял, че някога ще преживеем тази мирна революция. Мисля, че без информацията, която получавахме от западните медии, и без игнорирането на медиите от ГДР това не би било възможно”.