1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Робите на фармацевтичната индустрия

12 септември 2012

Западни фармацевтични концерни изпробват нови медикаменти върху бедни индийци, които дори не подозират, че са участници в медицински експеримент. Тези хора са новите фармацевтични роби.

https://p.dw.com/p/166rr
Снимка: AP

Медицинските експерименти с хора носят на лекарите в Индия много повече пари, отколкото заплатата им. В аванс те получават 3 500 евро, колкото е годишната заплата на начинаещ лекар в индийска държавна болница. Отделно от това медиците, които провеждат подобни експерименти, често получават покани да гостуват на компаниите производителки на съответния медикамент.

Всички правят така

Известно е, че почти няма голяма западна фармацевтична фирма, която да не тества новите си продукти извън Европа и САЩ - напоследък тази "работа" се върши предимно в Индия. През 2011 г. концернът "Байер" трябваше да изплати обезщетения заради пет случая на починали в Индия пациенти, върху които били изпробвани нови медикаменти. Обезщетенията възлизали на 4 хиляди евро на човек...

За да бъде лицензирано дадено лекарство в Европа или САЩ, то трябва да премине през няколко тестови фази, в които да бъдат доказани неговата ефикасност и безвредност. А това струва пари. И време - всеки ден е от значение. Колкото по-рано даден медикамент бъде пуснат на пазара, толкова по-евтино излиза той на производителя.

В Индия тестовете на нови медикаменти са значително по-евтини, отколкото в Западния свят. Освен това в страна като Индия се намират и по-лесно участници в медицинските експерименти. Тестовете обаче трябва да отговарят на международните стандарти, залегнали в т. нар. Хелзинкска декларация на Световния съюз на лекарите. Тя изисква всеки пациент, независимо колко беден или необразован е той, да бъде надлежно информиран, че участва в експеримент.

Symbolbild Dopingverdacht Olympiastützpunkt Rheinland-Pfalz/Saarland
Да си играеш с живота на хоратаСнимка: Fotolia/Sven Bähren

Обикновена формалност, нищо повече?

Индийският пациент Вилай, който страда от хронично заболяване на горните дихателни пътища, никога не е чувал за съществуването на декларацията от Хелзинки. Лекарят в държавния Център за белодробни заболявания го попитал дали не желае да го посети в частния му кабинет, където имал за него безплатно лекарство на западна фирма. Вилай бил помолен да подпише множество документи с обяснението, че това били "обикновени формалности". Така Вилай става неволно участник в медицински експеримент - в неговия случай бил тестван нов медикамент на фирмата "Бьорингер-Ингелхайм". На запитване на журналисти от германската телевизия ВеДеЕр, заснели документален филм по темата, от фармацевтичния концерн отвърнали, че разполагат както със съгласието на пациента, декларирано писмено, така и с разрешението на местната независима етична комисия.

Това, което обаче се премълчава в случая, е, че всеки в Индия може да създаде етична комисия и да издава разрешителни. Това твърди индийският лекар и журналист Чандра Гулхати, който дълги години сам е бил член на подобна независима етична комисия. "Схемата е проста: плащаш на комисията и получаваш от нея подпис и печат", казва Гулхати. Затова той е повече от убеден, че етичните комисии не са в състояние да защитават правата на пациентите. От медицинските експерименти печелят всички, замесени в схемата - фармацевтичният концерн, лекарят и болницата, но не и пациентът. "Западните фирми знаят това много добре и точно заради това идват в Индия", казва още Чандра Гулхати.

АГ, ВДР, ЗЦ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми