1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Това не е виц

27 август 2012

Никой нормален човек не би дал 50 000 лева за изработване и поддържане на профили във Фейсбук и Туитър, след като може да си ги направи и сам. В България обаче това е една съвсем реална история. Разказва я Ясен Бояджиев:

https://p.dw.com/p/15x6H
Снимка: Fotolia/Robert Neumann

Историята илюстрира идеално характерните черти на една от любимите играчки на българската администрация - така наречените малки обществени поръчки. Особено фрапиращо тези черти си личат при безчетните поръчки в областта на пиара.

Хем безсмислено, хем скъпо

Най-напред се набива на очи комбинацията между съмнителен смисъл и нереална цена. А дори и възлаганата работа да не е съвсем безсмислена, обикновено тя може да се свърши за доста по-малко пари или безплатно от самата администрация.

В конкретния случай тази характерна черта е доведена до пълно съвършенство - толкова нагъл и абсурден е той. В друга ситуация и самата държава би го оценила така. Замислете се например как ще реагират данъчните служби, ако някоя фирма си начисли 50 хиляди лева разход за профил във Фейсбук, който си е направила сама.

За "наши" хора

Geschäftsfrau mit Aktentasche
Едни пари за едни хораСнимка: Fotolia/pressmaster

И все пак безсмислицата има „смисъл”. И той е парите да отидат при „наши” хора. За целта се имитира състезателна процедура, за което законът дава чудесни и най-разнообразни възможности. Дали нашият случай е такъв, съдете сами.

За участие в т. нар. тръжна процедура по неизвестно какъв критерий са избрани и поканени три фирми. Съответно само те си знаят за нея. За победител е избрана току-що създадената фирма на 25-годишна млада дама, която по някакво случайно съвпадение е бивш служител на министерството, което възлага поръчката. В един и същ ден през септември миналата година тя регистрира фирмата си, напуска службата си и от държавния се прехвърля в частния пиар сектор. Три месеца по-късно печели поръчката на бившите си колеги в Министерството на земеделието и храните.

Фирмата, естествено, няма нито дейност и обороти в предишни години, нито опит, каквито се изискват в други подобни случаи. В този обаче това се оказва предимство, защото, както бе обяснено, така се давал път на младостта. „Ами смятаме, че това са млади хора, които работят в пространството на Фейсбук и Туитър”, обяснява медийният съветник на земеделския министър. От което не става ясно защо от стотиците фирми и стотиците хиляди млади хора, които работят в това пространство, са избрани точно тези.

На тъмно

Впрочем, ако не беше случайното изтичане на информация, никога нямаше да научим за тази поръчка. Защото, естествено, схемата работи на тъмно, а заради липсата на контрол - безотчетно и безнаказано. За това законът също дава добри възможности. За да се използват те пък, често големите поръчки, при които скриването и нагласяването е много по-сложно, изкуствено се разбиват на множество малки. Колко „малки” са те, преценете сами, като имате предвид, че в момента горният лимит при строителство е 264 хиляди, а при доставки и услуги - 66 хиляди лева.

Във всеки случай лесните пари за безсмислен пиар изглеждат като подигравка на фона на ужасното ходене по мъките при кандидатстването по същинската част на Програмата за развитие на селските райони. Което предварително отказва мнозина и заради което милиони по тази програма остават неоползотворени.

Бързи, смели, сръчни

Geld auf der Wäscheleine Fotolia
Да забогатееш по случайностСнимка: kitson/Fotolia

Разбира се, тези лесни пари не се дават само заради нечии хубави очи. Публична тайна е, че често част от тях се връщат от изпълнителя към възложителя. Но те могат да бъдат и част от по-сложна схема за взаимни услуги.

За нашия случай не може да се каже нищо със сигурност. Прави впечатление обаче, че тези „млади хора” с въпросната обществена поръчка се радват не само на летящ старт, но и на шеметно забогатяване без каквито и да било заеми - вероятно пак заради случайни съвпадения. В рамките на само няколко месеца те първо се сдобиват с два нови апартамента на престижно място на обща стойност над половин милион лева - единият е закупен от голяма фирма в хранителната индустрия. А после придобиват и акционерни дялове във фирма, работеща в биоземеделието, както и стотици декари земя - общо за още толкова пари.

Тази медийна информация накара прокуратурата да се самосезира, което си е събитие. Докъде ще стигне проверката, ще видим. Засега този сладък бизнес процъфтява въпреки кризата. А се задават и избори.

Впрочем, въпросната фирма вече е получила нова „малка” обществена поръчка. Този път ще рекламира проект за изграждане на Джурасик парк край родопско село, в който щели да „оживеят“ динозаври и саблезъби тигри.

Автор: Я. Бояджиев, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми