1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Гърците-рецидивисти

31 юли 2012

Безразсъдното пилеене на данъци и неефективната данъчна система имат дълга традиция в Гърция. Страната веднъж вече е "изхвърчала" от един европейски валутен съюз. Но кой да си извлече поуки от историята?

https://p.dw.com/p/15gaC
Снимка: cc/sa/World Imaging

"Гърция в никакъв случай не е желан член на валутния съюз. Страната се намира в окаяно състояние", пише американският финансист Хенри Паркър Уилис. Становището му е изразено преди точно сто години. Жалко само, че няма как да е било познато на ръководителите на еврозоната, та да му обърнат внимание и да се позамислят, преди на 1 януари 2001 г. да отворят вратите си за Гърция.

Думите на американския експерт визират Латинския монетарен съюз, просъществувал между 1865 и 1927 г. Той е създаден по инициатива на Франция и освен нея, включва още Белгия, Италия и Швейцария, които се споразумяват за съгласуват своите валути към биметален стандарт с фиксирано съотношение между сребро и злато.

Symbolbild Griechenland weiße Kirche vor blauem Meer
В началото на Монетарния съюз бъдещето на Гърция изглеждало розовоСнимка: Pixelwolf2/Fotolia

Споразумението влиза в сила през 1866 година. По-късно към него се присъединяват Испания, Гърция, Румъния, Австро-Унгария, България, Чили, Сърбия, Черна гора, Сан Марино и Ватикана. Монетарният съюз обещава доста икономически предимства. Международната преса е във възторг. Вестник "Еdinborough Review" пише: "От Антверпен до Бриндизи пътниците могат да плащат с едни и същи монети без рискове при обмена на валута". "Times" описва валутния съюз като много важна крачка напред в развитието на европейската цивилизация, а "Economist" не вижда никакви основания отделните държави да притежават национална валута.

От възторга към инфлацията

През декември 1865 година бъдещето като че ли принадлежи на този съюз. Великобритания и Германия обаче остават извън него и, както се оказва, с основание, защото скоро става ясно колко зле скроен е всъщност той. Страните-членки са обвързани с общата валута, ала не искат да се откажат и от частица от националния си суверенитет. Всяка запазва своята национална банка и сама решава какво количество пари да пуска в оборот.

Symbolbild Ringer Griechenland
В перманентна битка срещу провалаСнимка: picture-alliance/dpa

По онова време банкнотите не се смятат за истински пари и затова са изключени от фиксирания обменен курс. И тъй като националните банки на страните-членки са независими, те печатат колкото си искат банкноти. Това се превръща в сериозен проблем. Италия, например, печата банкноти с широк размах, за да се спаси от банкрут. Лавината от банкноти неизбежно предизвиква инфлация.

Фалит и разпад

Проблемът се задълбочава още повече, когато и италианският пример е подхванат и от други държави като Гърция. През първата половина на 19-и век страната почти постоянно се бори със заплахата от държавен фалит. Гръцката данъчна система е неефективна още оттогава, а партиите се надпреварват да правят скъпи изборни подаръци. Взето е решение за строителството на нови канали и железопътни трасета - все неща, които гърците не могат да си позволят.

През 1893 г. Гърция обявява банкрут. Премиерът започва безкрайни преговори с чуждестранните партньори. Вследствие на промененото съотношение на златото към среброто, политическата нестабилност и инфлацията Латинският съюз се разхлабва и през 1927 година се разпада. Точно две години преди началото на Голямата депресия, разтърсила световната икономика и белязала началото на събитията, довели до избухването на Втората световна война.

АГ, ВО, ДПА, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми