Булдогът на власт

Американската федерална полиция, създадена през 1908 г., е най-голямата полицейска служба в света. Федералното бюро за разследване (ФБР) преследва екстремисти, мафиоти, шпиони и корумпирани политици и бизнесмени. На мушката й обаче попадат и много съвсем невинни хора. Днес това огромно ведомство разполага с 35 000 служители.

Журналистът от "Ню Йорк Таймс" Тим Уайнър, автор на няколко премирани книги, е написал сега още една блестяща монография - "ФБР. Истинската история на една легендарна организация". За новата си книга той е проучил 70 хил. наскоро разсекретени документи. Възнаграждението за неговото усърдие е този том от 700 страници - не кримка, а цяла криминална серия, в която разделителната линия между добро и зло не минава между пазителите на реда и престъпниците, а лъкатуши хаотично през организации и хора. Напрежението между сигурност и свобода е лайтмотивът в работата на Уайнър.

Комунисти навсякъде

Над две трети от книгата са посветени на портрета на един човек и неговото време. Легендарният Дж. Едгар Хувър, директор на ФБР от 1924 до 1972, "стои в центъра на американския век като една покрита със засъхнала кал статуя". Уайнър осветлява "създателя на съвременната държава за следене и надзор" така основно, както последният се отнася към враговете си.

Главните врагове на Хувър са били комунистите, реални и въображаеми. Още от 20-те години той хвърля върху тях вината за всичко, което не му харесва в Америка. Десетки хиляди заподозрени влизат в неговите черни списъци. В продължение на половин век ФБР, под ръководството на Хувър, шпионира и тормози политици и съдии, известни личности и критици на американската система. "Силата на тайните информации е заредено оръжие, което Хувър винаги носи със себе си", пише Уайнър.

В центъра на книгата е поставен документалният разказ за една контраразузнавателна кампания, продължила петнайсет години - от 1956 до 1971 година. Става дума за двайнайсет тайни операции на ФБР срещу комунисти, анархисти, правозащитници и пацифисти. ФБР фалшифицира документи и разпраща изфабрикувани и бликащи от омраза писма, с които разрушава реномето, кариерата и частния живот на безброй активисти. Враг номер едно за Хувър е "най-опасният негър" - Мартин Лутър Кинг, когото той очерня по всички възможни начини.

Хувър свързва с комунизма и хомосексуалността, която той смята за един "отвратителен начин на живот". Уайнър не е намерил впрочем никакви доказателства за тезата, че самият Хувър е бил гей. Антикомунистическата обсесия на директора на ФБР му попречва да прецени правилно други заплахи.

ФБР не е Щази

След смъртта на Хувър ФБР бива обуздано, макар че от време на време пак се стига до закононарушения. Уайнър описва как след 11 септември 2001 президентът Буш възражда методите на Хувър. Дали ако хората на ФБР си гледаха по-добре работата, терористичната офанзива от 11 септември можеше да бъде осуетена? Уайнър не дава директен отговор на този интересен въпрос.

Той изброява и героичните дела на Федералното бюро: внедряването на шпиони в съветските и китайските ръководни кръгове, аферата Уотъргейт, сделката Иран-контри и т.н. Авторът напомня, че директорът на ФБР Робърт Мулър протестира срещу заповедта на Буш за тайни наблюдения без съдебно рарешение, заплашвайки дори с оставката си.

Уайнър често напомня за смелите критици на ФБР, които не допуснаха превръщането му в едно американско Щази: "Дори в разгара на Студената война, свободното общество се отнасяше с подозрение към своята тайна полиция". В този смисъл книгата на Уайнър е предупреждение за вътрешните опасности, които грозят демократичната система.

АГ, Ди Велт, ВАЦ, С. Гяуров; Редактор: Е. Лилов