- Начало
- Медиатека
- Програма
- Да учим немски
Курсове по немски
Немски за напреднали
Community D
Часове по немски
Бележките - афоризми, размисли, импресии - са непретенциозен жанр. Гьоте ги нарича “камъни на мисълта, които постоянно трябва да се обръщат”. Това определение подхожда и за апострофите на Стоян Гяуров.
Америка щеше да бъде открита дори Колумб да не се беше раждал. Някой друг щеше да замести и Нютън. Но не и Микеланджело: без него нямаше да съществува неговият Давид. И все пак нещо ни смущава да поставим уринала на Дюшан над теорията за относителността на Айнщайн. Това “нещо” е следствие от безгрижието, с което модерният художник се отказа от понятието творец, възраждайки подозрението, че древните гърци са били прави, като са го наричали пренебрежително banausos, занаятчия.
*
Хенинг Ритер разказва, че по време на пътуването му в Турция през пролетта на 1914 Андре Жид станал свидетел на нападение срещу един файтон, при което файтонджията бил тежко ранен. Когато той се сринал, облян целият в кръв, Жид забелязал нещо странно: “Турците във файтона не му обърнаха почти никакво внимание, въпреки че той самият беше турчин.” Коментарът на Ритер: “Състраданието спира пред социалната бариера. В епохата на национализма се е смятало, че състраданието би трябвало да включва поне нацията.”
*
Карл Велики говорел на немски само с конете си. Бих искал да видя тези коне.
*
Когато започнем да мислим младите за незрели, също както навремето сме мислили възрастните за презрели, това не означава, че не сме прави, а просто че остаряваме.
*
За разлика от замърсяването на околната среда, полюцията на езика не предизвика аналогичен протест, защото това е естествената среда на мнозинството.
*
Броят на философите не е идентичен с броя на мислителите.
*
“Всяко зло за добро!” Популярна рецепта за битова теодицея. Човек иска да вярва, че зад злото се крие някакъв смисъл, за да смекчи гризящото го подозрение, че този не е най-добрият от всички възможни светове. Истинският шок идва не толкова от самото зло, колкото от съзнанието за неговата произволност и безсмислие. Всеки от нас носи Йов в себе си.
*
През епохата на модернизма естетическото все повече се оттегля от изкуството и все повече се намества в ежедневието: докато от леката кола се очаква да бъде красива, същото не може да се каже вече за произведението на изкуството. Загубата на аурата на художествената творба се компенсира от придобиването на аура от предметите на бита. И от фотографията, притежаваща атрибути, характерни навремето за изкуството: огромна любителска практика, технически арсенал и умения, останали непроменени още от нейното възникване, и не на последно място продукция, най-доброто от която се конкурира с художественото. Така че естетическото не е мъртво; то просто смени адреса си. Понятието за изкуството е най-голямата жертва на тази трансформация.
*
Има два вида суета: интровертна и екстровертна. Интровертната суета може да бъде симпатична проява на добър вкус.
*
“Всичко е въпрос на вкус” - пише на табелата, маркираща отходното място за отпадъците на лошия вкус.
*
Сентенцията преувеличава, за да покаже онова, което иначе би останало незабелязано.
*
Just do it: read a book!
*
Българската интелигенция върви към своята еманципация. Но както изглежда целта ще бъде достигната едва след като си отиде едно поколение - на онези, чийто запас от цитати се изчерпва с “Дванайсетте стола” и “Майстора и Маргарита”. Социологически това е поколението на губещите в посткомунистическия brave new world.
*
Аз не търся, аз намирам – бил казал Пикасо.
Аз не намирам, аз търся – бил казал друг.
Очевидно трябва да се търси трети път.
*
Ако програмата на феминизма стане действителност, кой на кого ще целува ръка? Едва тогава ще се разбере, че нежният пол не беше обратният полюс на силния пол, а продукт на благоволението на последния и едно безвъзвратно изгубено предимство. И това ще са само жълтите стотинки от цената, която феминизмът ще трябва да плати за своя триумф.
*
“Какво значение има това?” Типичната реакция на съвременника, когато се сблъска с нещо, което не се побира в координатите на практичното и полезното. Всъщност само три неща са от значение в живота на човека: да бъде нахранен, облечен, подслонен. Приключението на живота обаче започва там, където свършва “значението” му.
*
Успех равно на смисъл. Успехът осмисля усилията и жертвите, вложени за постигането му; неуспех означава тъкмо липса на смисъл - едно състояние против което се бунтува самата човешка природа. Границата между двете състояния е лабилна. Виетнамската война е травма за САЩ, защото я изгубиха; победата би променила изцяло картината: убитите щяха да станат герои, травмата - тръпка на гордост. Президентът Буш-син вярва, че един ден историята ще му даде право. Възможно е: едва краят на кръвопролитията в Ирак ще структурира събитията там като успех или неуспех. В прочутата си книга за Америка Токвил постулира, че в бъдещото демократично общество истината ще бъде в конфликт не с неистината, а с успеха.
*
Циник е онзи, който винаги има право.
*
Политиката, това са другите.
*
