Филмите, които никога няма да гледаме

Divine Rapture (1995)

Може би сте гледали Марлон Брандо и Джони Деп в "Новият Дон Жуан"? Двамата трябваше да играят заедно и в още един филм - през 1995-та в "Divine Rapture". Дори и само заради тях лентата със сигурност щеше да пожъне успех. За съжаление продуцентската къща, отговорна за филма, се оказва гнездо от измамници. Броени седмици след началото на снимките, работата по филма е прекратена.

Филмите, които никога няма да гледаме

Don Quijote (1957 - 1985)

В продължение на трийсет години режисьорът Орсън Уелс работи над лентата "Don Quijote". Той иска да изпрати Дон Кихот на пътешествие из настоящето - сред автомобили, самолети, телевизори и експлодиращи атомни бомби, в един свят, който е много по-луд от главния герой. Уелс финансира проекта сам. Поради недостиг на средства обаче често отлага снимките за по-късно. Орсън Уелс умира през 1985-та и така и не успява да довърши филма.

Филмите, които никога няма да гледаме

Something´s got to give (1962)

"Something´s got to give" е последният филм на Мерилин Монро - голямото й завръщане след едногодишно отсъствие от снимачната площадка заради тежки депресии. Мерилин дори е решена в този филм да се снима съвсем гола - нещо невиждано дотогава сред холивудските звезди от първи ранг. За съжаление актрисата умира преди филмът да бъде завършен. И все пак - през 2001-ва година на пазара се появява 37-минутна реконструкция на лентата.

Филмите, които никога няма да гледаме

Game of Death (1972)

С филма "Game of Death" Брус Лий иска да представи на света създадения от него боен стил "Джийт Кун До" (в превод: Пътят на изпреварващия юмрук). Той е същевременно актьор и режисьор на лентата. През 1972 обаче Брус Лий умира и не успява да довърши филма. През 1978 година по кината тръгва филм със същото име, който съдържа 11 минути от сцените с покойния вече актьор.

Филмите, които никога няма да гледаме

Kaleidoskope Frenzy (1964 - 1967)

Това можеше да е най-мрачният филм на Хичкок. "Kaleidoskope Frenzy" разказва историята на хомосексуален сериен убиец. Сценарият е писан от самия Хичкок, който е черпил вдъхновение от действителни британски кримки. Киностудията MCA обаче отказва да се захване с проекта. Аргументът гласи: главният герой е твърде "противен".

Филмите, които никога няма да гледаме

Who Killed Bambi (1978)

"Who Killed Bambi" трябваше да бъде пънк-рок-версията на филма за Бийтълс "A Hard Days Night". Главните участници в него са Sex Pistols и куп други пънк и рок звезди. Дали обаче всички зрители искат да видят как Сид Вишъс си инжектира хероин? При това заедно с майка си? На спалнята? Според филмовото студио "20th Century Fox" сценарият е твърде тежък. Седмица след началото на снимките парите по проекта са спрени.

Филмите, които никога няма да гледаме

Slipstream (1967)

Стивън Спилбърг е едва на двайсет, когато започва със снимките на "Slipstream". Във филма става въпрос за опасни улични състезания, при които младежи на велосипеди се състезават с бясна скорост между пътуващи товарни автомобили. По онова време Спилбърг още няма никакъв опит, а филмовият проект се проваля поради липса на финансови средства.

Филмите, които никога няма да гледаме

The Day the Clown Cried (1972)

Тази драма за Холокоста със сигурност щеше да стане кинохит. Дори и само поради факта, че главната роля в него се играе от комедийния актьор Джери Люис. Още повече, че той е и режисьор на лентата. Филмът разказва историята на един германски клоун, играл пред затворниците от концлагера Освиенцим. Филмът е завършен, но не бива допуснат до кината поради правни разправии.

Автор: АГ, ШО, М. Илчева | Редактор: Б. Узунова

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Щьортебекер - пират от малък

Клаус Щьортебекер, най-известният германски пират, влиза в историята като "благороден крадец". Според легендите, той поделял плячката си с бедните и дарявал живота на пленените моряци. Щьортебекер, чиято пиратска кариера датира от втората половина на XIV в., станал моряк още на невръстни години. Трябвало да изкара строги изпитания, но се справил без усилие.

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Пий до дъно!

След като изпил три големи кани с медовина, капитанът му дал името Щьортебекер, което на един от старите немски диалекти означава „пий до дъно”. Малкият моряк само за няколко години успява да стане капитан. Кариерата на Щьортебекер приключва на дръвника. Легендата разказва, че обезглавеният капитан успял да изтича при единайсет свои другари и така ги спасил от екзекуция.

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Сър Франсис Дрейк

И Сър Франсис Дрейк (1540-1596) започва с моряшката професия още на 13-годишна възраст. Той влиза в историята като храбър авантюрист. Легендите около името му се дължат не само на неговата пиратска биография, но и на факта, че е първият англичанин, обиколил света с кораб. И то без да се е готвил специално за околосветско пътешествие.

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Неволното околосветско пътешествие

През 1577 г. Франсис Дрейк поема с пет кораба към Америките. След като прекосява Магелановия проток, на Дрейк му остава само един кораб - „Златната кошута”. Но това се оказва достатъчно, за да разграби западния бряг на Южна Америка. Дрейк заобикаля Северна Америка, а после преминава между Индонезийските острови. Покрай нос Добра надежда и Африка се завръща в Англия - след 1000-дневно пътешествие.

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Хенри Морган

Хенри Морган (1635 - 1688) изработва първия пиратски кодекс и става нещо като "баща на пиратската демокрация". Пак от него тръгва и образът на пирата като добър пияч. През 1671 г. с 36 кораба и екипаж от 1 200 моряци Морган превзема Панама, по онова време един от най-богатите градове в света. По-късно го пленяват в Ямайка и го връщат в Англия. Там пиратът не само е помилван, но дори е назначен за вицегубернатор на Ямайка.

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Демократът, който обичал чашката

Така Морган триумфално се завръща на Карибските острови, където се отдава на слабостта си към рома. В историята Морган влиза с кодекса си, според който екипажът има право на глас при избирането на капитан и при разпределението на плячката. Моргановите закони предвиждали и застраховка при наранявания. При загуба на дясната ръка обезщетението възлизало на 600 пиастъра, а при загуба на лявата - на 500.

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Черната брада

Англичанинът, станал известен с това прозвище, бил най-бруталният и страшен пират на своето време. Тъкмо от него тръгва и представата за нечовешката жестокост на морските разбойници. Истинското му име е Едуард Тийч и вероятно е роден през 1680 година. Снабден с официално пиратско разрешително от английското правителство, той безчинствал в Карибско море и всявал страх дори само с външния си вид.

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Черният Барт

Бартоломю Робъртс (1682-1722), по-известен като Черният Барт, се смята за един от най-успешните пирати на всички времена. Черният Барт спечелил безброй битки, натрупал много злато и винаги бил безпощаден. Така той затвърдил типичния образ на пиратите. Първоначално Робъртс близо 20 години е мореплавател в рамките на закона. После обаче го залавят пирати и той бързо става един от тях. Скоро печели уважението им и дори го избират за капитан.

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Успех след успех

Черният Барт пиратства без благословията на Лондон, а ударите му са направо невероятни. В моретата между Западна Африка, Бразилия и Нюфаундленд капитанът на нито един кораб не може да бъде сигурен, че ще се измъкне незасегнат. Робъртс и екипажът му успяват да пленят повече от 400 кораба. На 40-годишна възраст Черният Барт е покосен от огнестрелен залп.

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Пирати с нежни имена

Ан Бони, родена около 1690 година, първа разбива клишето за чисто "мъжката" пиратска професия. Тя умее здраво да се бие и със сила и жестокост защитава до последно капитана си. Според пиратските закони, жените нямат право дори да стъпват на борда, така че Ан Бони се предрешава като мъж и постъпва на служба на кораба на Калико Джак Ракъм. Колкото и да е необичайно, Ан не била единствената жена на борда - също предрешена като мъж, там вече я очаквала Мери Рийд.

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Пленявали, убивали, плячкосвали

Двете бързо станали приятелки и скоро разкрили тайната си пред капитана. Той изобщо не се смутил, защото двете жени грабели, пленявали и убивали точно толкова жестоко, колкото и мъжете. След една изгубена битка през 1720 г. екипажът на кораба бил осъден на смърт. Според легендите, двете жени били помилвани, защото били бременни. Малко след това Мери се разболяла от треска и скоропостижно умряла, а Бони успяла да избяга. И повече никой нито я видял, нито я чул.

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Пиратите на нашето време

Днешните пирати нямат нищо общо с романтичния исторически образ от приключенската литература. Те не размахват лъскави саби, не трупат жълтици в сандъци и не опъват платната на величествени платноходи. Сегашните пирати често действат с малки рибарски лодки, бият се с автоматично огнестрелно оръжие и печелят благодарение на огромните откупи.

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Край бреговете на Сомалия

Съвременните пирати действат най-вече около сомалийските брегове и в протока Малака в Югоизточна Азия. Превземат големи товарни кораби и танкери. Взимат в плен екипажа и искат високи откупи от корабопритежателите. Друга тяхна цел са корабните трезори, където обикновено има много пари в брой за разноските по време на плаването. Разбира се, пиратите не се отказват и от стоката, натоварена на пленените кораби.

Автор: АГ, ДВ, АРД, М. Ямболиева | Редактор: А. Андреев

Косата ми - това съм аз

Божи дар

Да отрежеш насила косата на някого - от древни времена това се смята за унизително. В Старозаветната епоха дългата коса при мъжете била знак за силна връзка с Бога. Според библейското сказание Господ дарил Самсон със сила, която се криела в дългата му коса, сплетена на седем плитки. Така Самсон победил филистимяните и се оженил за красивата Далила. Но враговете отрязали косата му и го поробили.

Косата ми - това съм аз

Амишите

Амишите, около 200 хил. души, живеят в изолация в САЩ и в Канада и поддържат особено отношение към косата и брадата. Те не използват електричество, а децата им не посещават обществени училища. След като се оженят, мъжете спират да се бръснат, а жените - да се подстригват. Брадата и дългата коса са знак за тяхната набожност и смиреност. За амишите подстригването е жестоко унижение.

Косата ми - това съм аз

Китайската плитка

През VII-ми век китайският император издал закон, който задължил и мъжете, и жените да носят косите си, сплетени на плитка. За неизпълнение на този закон се предвиждало смъртно наказание. По време на революцията през 1911 милиони плитки стават "жертва" на борбата срещу империята. Отрязването на плитките се превръща в символ на освобождението.

Косата ми - това съм аз

Косата като идентичност

За повечето индиански племена в Северна Америка косата също играе ключова роля. След като европейците завладяват континента, милиони индианци по болезнен начин се разделят с идентичността си. Те са принудени не само да носят европейски дрехи, а и да се откажат от типичните си дълги коси, които според колонизаторите са признак за нецивилизованост и необузданост.

Косата ми - това съм аз

Традициите в Африка

Западноафриканските култури питаят дълбоко уважение към дългата коса при жените. Гъста и сплетена на тънки плитки, тя е доказателство за здраве, сила и плодовитост. В някои племена част от косата на младите жени се отрязва късо - като знак, че все още не са готови за брак.

Косата ми - това съм аз

Непокорните

През втората половина на ХХ-ти век на младите в Европа и САЩ им писва от скованата обществена система, която наказва различните. Навлиза нова мода, нова музика. Не само песните, но и прическите на Пол, Джон, Джордж и Ринго стават култ. През 1965 във Великобритания изключват трима ученици, защото отказали да се подстрижат. В отговор обявяват: "Ще се подстрижем, ако го направи и Миг Джагър".

Косата ми - това съм аз

Растите

Те са типичната прическа в Ямайка и символизират борбата за расовата равнопоставеност на хората. Реге-певецът Боб Марли на висок глас защитава и популяризира плитчиците-расти. Той се превръща в символ на култа към тази прическа.

Косата ми - това съм аз

Косата като бунт срещу войната

В края на 60-те години на ХХ-ти век косата изведнъж се оказва... бунт срещу войната. Сцената от мюзикъла „Коса“ на Милош Форман, в която героят Бъргър спасява приятеля си, като се подстригва и отива вместо него във Виетнам, се превръща в символ на тогавашните младежки протести.

Косата ми - това съм аз

Децата на природата

По същото време модата на дългите коси достига своя апогей. Хипитата издигат в култ шаренията, естествеността, свободата и свободната любов. Те са деца на природата, които се борят за справедливост. Гигантската енергия на това движение завладява милиони младежи с призива „Правете любов, а не война”.

Косата ми - това съм аз

За да ги унижат...

Нацистите обръсват главите на лагерниците с цел да ги унижат допълнително. Във Варшавското гето мъжете от охранителния отряд се подиграват с ортодоксалните евреи, като им отрязват пийотите (характерния страничен кичур коса). Във Франция пък след Втората световна война принудително подстригват онези жени, които имали връзка с германски войници.

Косата ми - това съм аз

Провокативно и красиво

През 20-те, а по-късно и през 50-те години на ХХ-ти век късата коса при жените постепенно се налага като модна тенденция. Жената търси практичност, а късата коса е и знак за еманципация. Почти обръснатата глава е провокативна идея, която се харесва на мнозина. Звезди като Шиниъд О’Конър и Натали Портмън доказват, че и тази прическа може да е женствена.

Косата ми - това съм аз

А каква е модата днес?

И днес е като вчера - косата има пряка връзка с актуалната мода. Тя отразява обаче и културните или музикални предпочитания на собственика си. Почитателите на метъл или готик музика, пънкарите, скинарите, членовете на различни екологични организации - всички те се самообозначават чрез прическите си.

Автор: АГ, ДВ, КБ, М. Ямболиева | Редактор: А. Андреев

Жадното човечество

Над 2 000 литра вода за килограм царевица

Царевица, ориз и пшеница - това са основните хранителни продукти на човечеството. Годишно се добиват около 845 милиона тона царевица, като главният производител са САЩ. За всеки килограм царевица са необходими средно 760 литра вода, но в Индия количеството е три пъти по-голямо. Там царевицата се използва както за храна за животните, така и като биогориво.

Жадното човечество

Един килограм ориз = 2 500 литра вода

За половината хора на планетата оризът е основната храна. Годишният добив е около 670 милиона тона, като при лющенето му се губи около една трета от реколтата. Тъкмо тази усложнена процедура ужасно много увеличава и разхода на вода: цели 2 500 литра за един килограм ориз.

Жадното човечество

18 000 литра вода за килограм пшеница

По-евтино е с пшеницата. Световната й реколта е общо около 650 млн. тона годишно, като по-голямата част отива за храна. Колко вода е нужна за производството, това зависи също и от климата. В Словакия за един килограм отиват 465 литра, докато в Сомалия количеството е 18 000 литра.

Жадното човечество

1 000 литра вода за един литър мляко

Общо в целия свят годишно се произвеждат 600 млн. тона мляко. За производството на един литър мляко се изразходват обаче около 1 000 литра вода - за хранене и поене на кравите. Когато става въпрос за сухо мляко, нужното количество вода скача пет пъти - от един литър прясно мляко се добиват едва 200 грама сухо.

Жадното човечество

10 000 литра вода за килограм кашкавал

Качеството и твърдостта на кашкавала зависят от количеството мляко в него. За един килограм кашкавал са необходими средно 10 литра мляко, но за по-твърди сирена като пармезана се използват около 16 литра прясно мляко.

Жадното човечество

3 300 литра вода за килограм яйца

За едно-единствено яйце трябват около 200 литра вода, които отиват основно за хранене на кокошките. Повечето птици се отглеждат във ферми, където ги хранят с пшеница и царевица. Тъкмо това повишава нужното количество вода.

Жадното човечество

4 300 литра вода за килограм пилешко

Средната продължителност на кокошия живот (когато ги отглеждат за месо) е около 40 дни. През това време пилетата се хранят със зърно и пият вода. Отглеждането на птиците в кафези пести място и вода, но от друга страна води до замърсяването на водоизточниците с повече тор, което пък намалява питейната вода.

Жадното човечество

6 000 литра вода за килограм свинско

Прасетата се угояват седем до десет месеца, докато достигнат тегло от около 100 килограма. От тези 6 000 литра вода, "скрити" в един килограм свинско месо, основното количество отива именно за угояването. Промишлено отглежданите свине често пъти се угояват с вносна соя, в която са "скрити" огромни количества вода.

Жадното човечество

15 000 литра вода за килограм говеждо

Говеждото месо е лукс не само по отношение на цената, но и заради необходимото количество вода при производството му. Средно за един килограм месо са нужни 15 400 литра вода. Особено скъпо се оказва месото от животни, отглеждани във ферми, където фуражът се внася от далечни страни.

Жадното човечество

130 литра вода за чашка кафе

130 литра вода отиват за една-единствена чашка кафе. Точно толкова вода използва директно средностатистическият германец за цял ден. В световен мащаб за производството на кафе годишно са необходими 85 миларда кубически метра вода. Това превръща кафето в един от най-луксозните продукти на света.

Жадното човечество

Ресурсите ни са ограничени

Между 70 и 80 процента от питейната вода се използват в земеделието. Една от възможностите за пестене е производството на продукти да се насочи към райони с богати залежи на вода. Но се случва точно обратното - голяма част от световната продукция идва от региони, застрашени от недостиг на вода.

Автор: Х. Йепесен, М. Ямболиева | Редактор: А. Андреев

Екзотичните останки от една империя

Гибралтар: в края на Европа

Там, където Европа и Африка почти се докосват, един скалист полуостров се врязва дълбоко в морето. От столетия насам проливът има стратегически важна роля за корабоплаването - който владее Гибралтар, той контролира и важните търговски пътища. От 1713 г. тясната ивица земя е британска територия, но Испания продължава да я възприема като своя принадлежност.

Екзотичните останки от една империя

Карибският рай

Палми, пясък и слънце: британските острови в Карибско море са истински рай. Тук има за всекиго по нещо - ветроходство, гмуркане, лъскави хотели. И лукс, но не за всекиго - традиционно на островите почиват предимно британски милионери. Основен източник на постъпления за местната икономика са някои недотам чисти сделки - офшорни банки и пране на пари увреждат имиджа на карибския рай.

Екзотичните останки от една империя

Богатата на петрол ябълка на раздора

Равни и обезлесени, студени и ветровити: Фолкландските острови определено не са магнит за туристи. И въпреки това аржентинци и британци от десетилетия спорят за тази територия. През 1982 г. дори се стигна до война, в която победи Великобритания. Но спорът не е приключил - Аржентина продължава да гледа на богатия на петрол район като на своя изконна територия.

Екзотичните останки от една империя

Самотният остров

Точно на половината разстояние между Африка и Южна Америка от водите на Атлантика се подава вулканичният остров Тристан да Куня. От най-близката суша го делят цели 3 000 километра. През 1816 г. Англия изпраща гарнизонен отряд, който успява да изпревари французите, тръгнали в същата посока. Така англичаните печелят още едно късче земя. Едва 300 човека обитават днес самотния остров.

Екзотичните останки от една империя

Раят, превърнал се в ад

За жителите на малкия остров Монсерат месец юни 1995 г. се превръща в истински кошмар - смятаният за изгаснал вулкан Суфриер Хилс се събужда и потапя всичко в пепел и лава. Процъфтяващата столица Плимут е напълно изравнена със земята. Всичките 11 000 жители на острова са евакуирани, едва половината от тях по-късно се завръщат в северните райони, останали незасегнати от вулканичното изригване.

Екзотичните останки от една империя

Мистерията на Бермудските острови

5 декември 1945 година: в условията на буря и лоша видимост над Атлантика безследно изчезват 5 американски бомбардировача. Този инцидент е само един от многото случаи с изчезнали самолети или кораби. Въпреки зловещия си имидж, това място предлага прекрасни условия за живот: много слънце, малко автомобили, ниски данъци.

Екзотичните останки от една империя

Южна Джорджия: ледената пустош

Планини от скрап - нищо друго не е останало от тази британска колония. Скелети от ръждясал метал се показват от студената вода - там, където преди са акостирали китоловните кораби. Днес обаче ловът на китове е забранен и кораби няма, затова пък хиляди пингвини се разхождат около останките на плавателните съдове.

Екзотичните останки от една империя

Света Елена

Къде да бъде заточен плененият владетел? Този въпрос си задават британците през 1815 г., когато разбиват Наполеон Бонапарт край Ватерло. Тогава те изпращат корсиканеца в изгнание на цели 4 500 километра от родината му - на Света Елена. Днес на острова живеят около 4 000 британци. През последното столетие островът се превръща в основен доставчик на ленени пощенски чували за Великобритания.

Екзотичните останки от една империя

Диего Гарсия: островът-самолетоносач

Единствената британска колония в Индийския океан играе важна роля в борбата срещу талибаните. Оттук излитат английските и американските самолети в посока Афганистан и Персийския залив. Затова островът е с ограничен достъп за цивилни. Превърнат е във военна база за около 3 000 души.

Екзотичните останки от една империя

Възнесение: ракети и костенурки

Островът е наречен на деня, на който е регистрирано откриването му - Възнесение Господне. Там са позиционирани ракети с дълъг обсег на действие. Островът е известен също така с огромните морски костенурки, които снасят тук яйцата си.

Екзотичните останки от една империя

Питкерн: откъснат от света

На 15 януари 1790 г. група британски бунтовници откриват непознатия дотогава остров и решават да се установят на него. Преди това те потапят пленения британски кораб HMS Bounty. Тяхната история е в основата на множество приключенски романи. Днес на острова живеят 48 наследници на първите заселници. Островът няма летище, а големи кораби не могат да акостират - един откъснат от света рай.

Автор: Г. Минев | Редактор: Е. Лилов