Историята се повтаря: също както преди 1917, днес в Русия живеят две нации - алкохолизираните провинциалисти и образованите граждани. Първите копнеят по цар Сталин, а за вторите цялата руска история е едно кърваво блато. 

Германците били егоистични и неотстъпчиви, а правителството на Меркел нямало никакъв интерес от край на кризата - така италианците реагират на лидерството на Германия в Европа. Явно те са доста раздразнени.  

Ако искате да разсмеете някого, разкажете му за германската дипломация. Поредният й напън се нарича бюджетен комисар за Атина. На което се смеят и в Брюксел, и в Лондон. Къде остава тънкият тевтонски усет на Берлин? 

Сибирският студ се превръща в смъртоносен проблем за източноевропейските страни. Броят на измръзналите расте ежедневно. От бедствието са засегнати дори бездомните в гръцката столица Атина. 

Британските евроскептици пак са бесни: на последната среща на ЕС премиерът Камерън бил предал националните интереси и отстъпил пред коварните управници на континента. Народът обаче не разбира за какво е целият този шум. 

Привилегиите на президентската двойка Вулф май нямат край. Но пък как да не дадеш на държавния глава шикозно Ауди още преди да е излязло на пазара? И защо да не му го дадеш почти или съвсем безплатно? 

Постдемократичната епоха отдавна вече е факт на Стария континент. Все едно кого избират хората, много държави де факто се управляват от банките и техните ковчежници. Самоликвидира ли се Европа? Капитулира ли политиката? 

Източноевропейците се чувстват неразбрани от западноевропейците. Те искат сами да определят накъде да вървят. Самочувствието им и старите предубеждения на Запада създават търкания между двете географски половини на ЕС.