Шансовете на японките

Когато преди 50 години Аоки Окавара решава да основе своя фирма, се налага да направи манипулация - да регистрира фиктивно баща си като шеф. "В противен случай никоя банка нямаше да ми отпусне кредит, нямаше да спечеля клиенти, нито доставчици - понеже съм жена", разказва бизнесдамата. Днес фирмата ѝ има 2000 служители и изнася продуктите си в цяла Азия. Япония обаче и до ден днешен не се е отърсила от предубеждението, че кариерата не е за жените.

Едва 62 на сто от японските жени работят, а само един процент заемат ръководни постове в индустрията. В барометъра на Световния икономически форум за равнопоставеност на мъжете и жените Япония заема 101-во място след Бангладеш, Индонезия и Малайзия. Немалко японки имат много добро образование и въпреки това почти никакви шансове за кариера в бизнеса или в политиката. Освен това жените в Япония получават близо една трета по-ниски заплати от мъжете.

Япония се нуждае от работещите жени

Всичко това влияе отрицателно на икономиката на страната. “Редица проучвания сочат, че е не само желателно, а и икономически рентабилно жените да взимат участие в управлението”, казва Окавара. Ако това се поощряваше от държавата и обществото, брутният вътрешен продукт на Япония би се повишил с 16 на сто, потвърждават анализи на американската инвестиционна банка “Голдмън Сакс”, направени още преди осем години.

Япония се нуждае от повече работещи жени - и като управленски кадър, и като обикновени служителки - и по още една причина: поради ниската раждаемост се очаква докъм 2015 г. населението на страната да се свие от 127 на 90 милиона души. Което би довело и до драстично намаление на работната сила. И именно тази тенденция е причина за продължаващия застой на японската икономика.

Японските политици се опитват да намерят решение на проблема. В края на юни премиерът Шиндзо Абе прокара проект за реформи по отношение на - по неговите думи - “най-големия още неизползван ресурс на третата по-големина икономика в света”. Проектът предвижда откриването на 250 хиляди нови детски градини, както и други улеснения за жените, така че след раждането на дете да имат шанс за скорошно възобновяване на работата и кариерата.

Кариерата или семейството?

Основен проблем обаче си остава типичното за Япония нерегулирано работно време. По закон то е 40 часа седмично, реално обаче е доста повече. Който иска да успее, не напуска работното място преди шефът да си е тръгнал - това е негласното правило. И при този тип трудова култура най-вече жените са заставени да решават кое е по-важно за тях - кариерата или семейството? Аоки Окавара открито признава, че се е отказала да има деца, защото това неминуемо би попречило на кариерата ѝ. “Сама съм си шеф - вярно, но се страхувах за имиджа си и точно затова не посмях да имам деца. Клиентите ми биха сметнали, че ако родя дете, ще зарежа управлението на фирмата. По никакъв начин не можех да си позволя това.”

Експертите отбелязват, че сред най-младите делът на работещите жени е сравнително висок, но спада рязко при тези, които са на възрастта, в която обикновено раждат първото си дете. Прекъснали работа заради майчинството, повечето от тях се връщат в професията едва когато прехвърлят 40-те и децата им вече са достатъчно големи, за да се грижат сами за себе си. Тези жени работят предимно на намален работен ден и вече нямат никакви шансове за кариера.

По тази причина много японки с висока професионална квалификация предпочитат да работят в чуждестранни фирми. Японските жени, заемащи отговорни постове в международни организации днес са много повече от мъжете.

АГ, ДПА, ДЦ, ФЛ, Б. Рачева; Редактор: Б. Михайлова