1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Човешко ли е правото на смърт?

10 април 2012

За или против евтаназията? Дискусията не е от вчера. В Германия тя се възроди в последните седмици с нова сила след асистираното самоубийство на голмайстора Тимо Конецка в една швейцарска клиника.

https://p.dw.com/p/14YLU
Снимка: Fotolia/lassedesignen

Евтаназията е умишлено причинена по милост смърт, позната още като асистирано самоубийство. В повечето държави тя е подсъдна; разрешена е в страни като Холандия, Швейцария, Белгия, Италия, Япония и др.

В Германия евтаназията е особено болезнена тема - поради престъпленията по време на националсоциализма и натоварването на това понятие с крайно негативни конотации. Неслучайно и днес, въпреки че темата междувременно е детабуизирана, реакцията срещу организации като швейцарските Exit и Dignitas, към чиито услуги в последните години все по-често прибягват също тежко болни пациенти от Германия, е остро отрицателна.

След асистираното самоубийство на тежко болния от рак 73-годишен бивш футболист Тимо Конецка, извършено с помощта на швейцарската организация Exit, в германския печат се появиха редица публикации срещу и в защита на евтаназията. Председателят на Лекарската камара Улрих Монтгомери изрично се противопостави на повиците за смекчаване на закона. Пред "Райнише пост" той заяви, че всяка форма на организирана помощ в умишлено причинена смърт е абсолютно недопустима; опитът показвал, подчерта Монтгомери, че "тъкмо когато животът на тежко болен пациент може да бъде удължен с добра палиативна медицина, пациентът винаги предпочита тази възможност пред асистираното самоубийство."

Според публициста и писателя Фриц Йоахим Радац, в германското общество се е наложил един вид двоен морал: официално евтаназията се отхвърля, но много хора я приемат като хуманно средство за облекчаване на страданията на близък или на самите себе си. Това противоречие проличава особено в мълчаливото одобрение и разбиране, което се засвидетелства например към известни личности, дали по някакъв начин публичен израз на решението си да напуснат този свят, прибягвайки към евтаназия.

"Моята смърт ми принадлежи"

Euthanasie nein Demonstration Flash-Galerie
Демонстрация в Амстердам срещу евтаназиятаСнимка: picture-alliance/dpa

"Държавата не ми е дала моя живот и аз не съм й заръчвал да бди над смъртта ми. Забраните срещу евтаназията са нехуманни", пише Радац в есе за "Ди велт". Съществува известно противоречие кое е хуманно и кое не. Животът е човешко право, но хуманно и правилно ли е един човек да живее в мъки до края на дните си?

"Кой определя какво, кога и по-какъв начин нещо ми е "позволено"? Държавата? Категорично й отричам подобно право, защото аз не съм верноподаник и не съм ничия собственост", аргументира Радац в защита на човешкото право на смърт. Когато един човек страда, евтаназията е висша форма на хуманизъм. Стара заблуда, според Радац, е да се приема, че държавата и нейните служители са някакви по-висши същества, които се разпореждат с нас. Вярно е точно обратното: и най-висшите държавници са служители на гражданите и нямат никакво право да се бъркат нито в живота, нито в смъртта им.

Публицистът цитира по-нататък книгата "Човешки достойна смърт" на теолога Ханс Кюнг със забележителен принос в дискусията за евтаназията. "Табуизирането на тази дискусия заради националсоциалистическите извращения с евтаназията не води до никъде", пише Кюнг. "Самоопределение означава не произвол, а осъзнато решение! Правото на продължаване на живота не е задължение и правото на живот не е принуда."

Фриц Радац припомня също позицията на австрийския философ Емануел Бауер, според когото трябва да се зачита човешкото достойнство и на оногова, който по лични причини е решил да приключи живота си. Проблемът за човешкото право на смърт е най-екзистенциалният от всички проблеми, пред които човекът е изправен. Но тъкмо по тази причина каквито и да било забрани са излишни: те не само не помагат за решаването на проблема, но са и нехуманни, заключава Радац.

АГ, ДПА, Ди Велт, Б. Рачева; Редактор: Е. Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата