Хомо сапиенс е по-скоро микроб

Преди въобще да сме започнали да храносмиламе, ние вече сме заситили милиони микроби, обитаващи нашето тяло. В устната ни кухина те са повече от 600 вида, а над 100 билиона микроби обработват погълнатото в храносмилателната система. Отвратително ли? - Нищо подобно - без тези съквартиранти ще ни липсва насладата и от салатата, и от боба. Те подпомагат разграждането на растителните вещества. В замяна едноклетъчните засищат собствения си глад. „Повечето обитаващи ни микроорганизми са безвредни или дори полезни.”, така описва симбиозата германската микробиоложка Кристине Ланг.

Значението на генетичната информация на микробите е огромно. Носителят на Нобелова награда за медицина Джошуа Ледерберг постулира още в средата на миналия век: „Изследвания на гените имат смисъл, само ако се изследва и генетичната информация на микробите, защото те са едно цяло с човека,” което той нарича микробиом.

Човекът - загубен без бактерии

Нови открития потвърждават тезата на Ледерберг. Без бактериите човекът не развива жизненоспособна имунна система, защото не усвоява без чужда помощ витамините от B до К. Микроорганизмите обезопасяват и иначе отровния жлъчен сок. При опити с мишки учени установили, че стерилните представители имали малко сърце и страдали от хиперактивност.

По света се провеждат широкомащабни изследвания на човешкия микробиом. Германски учени, проучили флората в храносмилателния тракт и открили, че обитателите се различават от човек до човек, като само при роднини те си приличат. Социалната среда и храната определят микробната "зоологическа градина". Така например при бебетата първите микробни заселници идват от майката, като с времето картината се индивидуализира.

Силата на микробите

Личната чревна флора решава, дали ще сме болни или здрави, слаби или дебели. Изследвания показват, че в дебелите животни преобладават бактерии, който превръщат несмилаемите баластни вещества в мастни киселини, докато слабите животни имат многообразна чревна флора. Германският микробиолог Зауербаум обобщава: „Изглежда, че храносмилащият биореактор в нашата храносмилателна система определя дали ще сме слаби или дебели.”

Още по-изненадващ е фактът, че микроорганичните гени остават еднакви въпреки различните обитатели. Всяка храносмилателна система притежава едно ядро от микроорганични гени, които разлагат захарта, баластните вещества и усвояват витамините. "Зоологическата градина" в храносмилателния тракт може да има различни представители, но генният й материал е константен. Ядрото от микроорганични гени в храносмилателната система на здрав човек е описана за първи път през 2008, година по-късно вече се прави разлика между обитателите при дебели и слаби индивиди. В момента се каталогизират микробите във влагалището, кожата и носа.

Що се отнася до приложенията, те могат да са най-различни. Германска фирма например развива пробиотичен продукт, който подобрява хигиената в устната кухина с помощта на бактерия, намаляваща кариеса. За целта полезните дребосъци биват умъртвявани, за да бъдат обработвани по-нататък безжизнени в продукта. Любопитното е, че понякога само отделни вещества от микроорганизма играят роля за метаболизма, и затова макар и умъртвени, те оказват своето положително влияние. Микробиологът Зауербаум е на мнение, че новите познания правят възможни пробиотичните терапии без антибиотици.