Третият свят е навсякъде!

Защо е в криза капитализмът? Той е в криза, защото стана като капитализма на Третия свят. Отново става дума за бедност и за туй как да се преодолее тя. Това се вижда особено добре в Латинска Америка - там, където бездната между шепата богаташи и масата бедняци става все по-дълбока. Това е бездната между мексиканския милиардер Карлос Слим - най-богатият човек на света идва от една от най-бедните страни в света - и милионите негови сънародници, които се опитват да преминат нелегално в САЩ, за да работят на черно.

Обратно към Маркс

Латиноамериканските правителства енергично отричат, че американската или европейската криза може да порази и техните икономики. Истината е, че латиноамериканската икономика е свикнала с кризата - тя винаги я е носила в себе си.

В Латинска Америка капитализмът винаги е бил особено жесток и несправедлив. Така жесток и несправедлив, както навремето в Европа, когато Карл Маркс го анализира и заклеймява, а Чарлс Дикенс описва последствията му. Само че в Европа и дори в дива Северна Америка постепенно възникват законови и социални контролни инстанции. Благодарение на тях към уникалната способност за създаване на богатство се присъединява способността за неговото сравнително демократично разпределение. За това допринасят профсъюзи и работнически партии, а също бунтове и социални революции.

Така капитализмът се преобрази постепенно в капитализма "с човешко лице" на държавата на благоденствието. Същата онази държава на благоденствието, която днес е в криза. Контролните инстанции са отслабени или не функционират повече. На дневен ред са идеите на неолибералната десница: Тачър, Рейгън и техните последователи. Същевременно залезът на комунизма отдавна премахна страха от революциите. А именно този страх откри пътя към държавата на благоденствието на следвоенната епоха. Сега капитализмът отново се завръща към бруталните, безмилостни маниери на своето юношество.

Ерата на НЕблагоденствието

От тази гледна точка Латинска Америка е огледалото на съвременния капитализъм. Впрочем, последствията усещат не само латиноамериканците. Младежите в Мадрид, демонстрантите в Атина или онези, които скандират "Occupy Wall Street!", също ги долавят, както по времето на Маркс и Дикенс. Работа няма, застраховката против безработица е на път да изчезне, пенсиите намаляват, безплатно образование не съществува повече. С една дума: настъпва времето на "държавата на неблагоденствието".