1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Разследванията на катастрофата продължават

Р. Романец10 април 2015

Пет години след катастрофата с полския президентски самолет в Смоленск въпросът за вината е до голяма степен изяснен. Но това не оказва съществено влияние върху травмата, нанесена на поляците.

https://p.dw.com/p/1F5p3
Снимка: Andrey Smirnov/AFP/Getty Images

На 10 април 2010 година бившият полски президент Лех Качински, съпругата му, висши военни и политици са на път към Катин, за да участват във възпоменателната церемония по повод 70-годишнината от Катинското клане. По време на Втората световна война руските тайни служби избиват там над 20 000 полски офицери.

Малко преди 11 часа президентският самолет започва да се снижава за кацане на малкото летище в Смоленск. Времето се влошава. Час по-рано на летището е кацнал друг полски самолет с журналисти. А трети се отклонява към друго летище поради метеорологичните условия. Въпреки лошото време и недостатъчното осветление, президентската машина обаче се насочва към полосата за кацане.

Шок, конспирации и обвинения

Вероятно пилотите са подценили риска, а и са направили паралелно множество грешки. Междувременно разследващите изхождат от презумпцията, че пилотите не са разчели правилно височината и са поддържали оборотите на двигателите твърде ниски. Когато забелязали това, машината вече летяла на 30 метра от земята. Пилотите вече не са могли да ускорят двигателите и да вдигнат машината обратно във въздуха.

Самолетът се разбива в гората до летището и избухва в пламъци. При катастрофата загиват всичките 96 пътници. Полша първоначално изпада в шок, след което започват да се разпространяват различни конспиративни теории, нито една от които не може да бъде потвърдена от експерти. Полската военна прокуратура разследва катастрофата от пет години насам и вероятно ще излезе със заключение най-рано следващата година. Междувременно обаче бе публикуван независим експертен доклад от 200 страници, в който се заявява, че основната вина за катастрофата носят двамата пилоти. За виновни обаче са определени и двама руски диспечери - тъй като са дали погрешни данни на полските пилоти и не са затворили летището поради гъстата мъгла.

Какво е станало в кабината?

Прокуратурата във Варшава подготвя обвинение срещу диспечерите, като същевременно подчертава в доклада си, че техните грешки не смекчават вината на полските пилоти - експертите са категорични, че те са главните виновници.

Polen Jahrestag der Flugzeugkatastrophe bei Smolensk
Пет години по-късно паметта на жертвите бе почетена официалноСнимка: picture-alliance/dpa/P. Supernak

Още от първия ден след катастрофата полската общественост си задава въпроса защо изобщо се е стигнало да тази необмислена маневра. Същевременно продължават да се появяват смущаващи детайли - като например записите на разговорите между пилотите в кокпита, публикувани наскоро от полското радио RMF. Благодарение на постиженията на техниката, на експертите се удало да извлекат повече детайли от известните досега. Записите потвърждават тезата, че по време на несполучливия опит за кацане, в пилотската кабина е имало и трето лице. Главнокомандващият полските ВВС, генерал Анджей Бласик, е заповядал на пилотите да приземят машината въпреки лошото време. В публикувания аудиоматериал се чуват гласове, които малко преди катастрофата призовават към спокойствие в кокпита.

Прокуратурата се опитва да реконструира събитията и да идентифицира всички виновни за катастрофата. Затова вероятно ще повдигне обвинение не само срещу двамата руски диспечери, но и срещу двама полски командири на междувременно разпуснатия правителствен отряд. Упрекът към тях е, че са дали наряд за полета на пилоти, чийто лиценз за президентския самолет е бил изтекъл. Вторият пилот дори изобщо нямал такъв лиценз. Полската преса пише, че всъщност само бордовите механици са отговаряли на изискванията за обслужване на президентската машина.

Близост и дистанциране

След катастрофата първоначално се стигна до затопляне в полско-руските отношения. Много наблюдатели бяха впечатлени от съпричастието на руснаците и вярваха, че нещастието отново може да сближи двете съседни държави. Скоро обаче започнаха да се разпространяват конспиративни теории, които доведоха до засилване на взаимното недоверие.

Към това се прибавя и фактът, че Русия все още не е предала на Полша останките от самолета. Експертите подчертават, че това не оказва влияние върху резултатите от разследването, тъй като са имали пълен достъп до мястото на катастрофата. Връщането на останките обаче има голямо символично значене за поляците. В годината на президентски и парламентарни избори в Полша, катастрофата над Смоленск все още е много чувствителна тема.