Страхът от източноевропейския работник

„В Полша трябва да работя половин година за това, което печеля тук за два месеца“, разказва 45-годишната Данута Яшонек. Тя е сезонна работничка. От девет години насам всяко лято идва в Германия. „Преди търсехме хора за прибирането на реколтата по месец и повече, а днес ги набираме само за седмица“, споделя земеделският стопанин Клаус Ритер, работодател на Данута. Причината за тази положителна промяна се крие в отварянето на трудовия пазар: от 1 май 2011 гражданите на страните от Централна и Източна Европа, с изключение на България и Румъния, имат право да работят в страните от ЕС без ограничения.

Всяка година Клаус Ритер назначава по около 1000 сезонни работници за периода между пролетта и есента. По-голямата част от тях са българи и румънци. Те лесно получават разрешително за сезонна работа. В земеделското предприятие обаче работят и германци – например 61-годишната Гизела Клайн. „Вече от шест години съм тук и се разбирам много добре с чуждите работници“, казва тя и показва лист хартия, на който са написани българските, румънските и полските съответствия на няколко германски думи.

Да работиш в Германия и да живееш в Полша

След няколко месеца работа жените се прибират у дома. Но повечето от тях ще се срещнат отново – през следващата година в същия земеделски двор. Данута Яшонек се прибира при семейството си в Полша. Много поляци споделят съдбата й - ако намерят работа, те остават по месец-два в Германия, но не и за постоянно. Подобни са нагласите и сред по-високо квалифицираните кадри от новите еврочленки. „Преди 20 години разликата в заплатите между Полша и Германия беше огромна и това привличаше поляците като магнит“, казва Беате Рабе, говорителка на Централната посредническа служба за наемане на чуждестранна работна ръка. “Днес обаче разликата става все по-малка, заплащането в Полша става все по-добро“, допълва тя. Затова и броят на поляците, държащи да останат в Германия, всъщност не е много голям.

Когато през 2011 Германия отвори трудовия си пазар за гражданите на новите страни-членки на ЕС с изключение на България и Румъния, в страната имаше опасения от масово нахлуване на евтина работна ръка. Гизела Клайн обаче е убедена, че чуждестранните работници няма да "отнемат" работата на германците.

Оливер Копел, експерт по трудовите въпроси, го потвърждава. „Страхът от източноевропейския работник бе напълно неоснован“, казва той. „Оказа се, че в крайна сметка тук не пристигнаха толкова много чуждестранни работници, колкото се предполагаше, а и в момента трудовият пазар в Германия се развива изключително добре. През 2010-та, година преди отварянето на трудовия пазар, в Германия са дошли около 130 000 поляци, 75 000 румънци, и 39 000 българи. Данните за 2011-та не са много по-различни“, допълва той.

Полските абсолвенти са добре дошли в Източна Германия

Преди отварянето на трудовия пазар германците се опасяваха, че източноевропейците ще бъдат готови да работят и за най-ниско заплащане. Дотам обаче не се стигна. Точно обратното. Работниците от Централна и Източна Европа са от полза за Германия. Това потвърждават и редица икономически експерти. „Притокът на източневропейски работници смекчи някои от проблемите на германския трудов пазар“, казва Оливер Копел. Той дава конкретен пример: „Броят на източногерманските младежи, които търсят стаж и професионално обучение днес е намалял с близо 50 на сто спрямо 1992 година.Така огромна част от стажантските места остават незаети.“ Причината се крие не на последно място и в това, че след 1990-та в източната част на Германия раждаемостта постоянно спада. „Сега тези стажантски места биха могли да бъдат заети например от млади поляци“, допълва Копел.

Автор: М. Мартинович/Редактор: М. Илчева