1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Страх от брадатите мъже

5 август 2011

След Жасминовата революция в Тунис ислямистките сили укрепиха позициите си там. Официално отричат всякакви контакти с терористичната мрежа Ал Кайда, но може ли да им се вярва? И произлиза ли опасност от тях?

https://p.dw.com/p/12BpA
Накъде ще поеме Тунис?

На улица "Хабиб Бургиба" в Тунис няколоко мъже с бради и в бели одежди обсъждат политиката. Някои заклеймяват като богохулство разделението между държавата и религията, други осъждат "прогнилото общество". Това е сцена, която до преди няколко месеца е била немислима. Тайните служби незабавно щяха да арестуват мъжете.

Улицата в сърцето на тунизийска столица носи името на първия президент, който е управлявал страната от 1957 до 1987 година - Хабиб Бургиба, "бащата на нацията". През целия си живот той се е борил за секуларизъм, равноправие на половете и мечтае за модерен Тунис. За него тази цел обаче е заплашена от ислямистките сили, които отявлено подтиска по време на управлението си. Само че от демократичната Жасминова революция и падането на наследника на Бургиба Зин ал Абидин бен Али от власт на 14 януари тази година, тези мъже отново са на улицата, както и в политиката.

Flanieren in der Avenue Habib Bourguiba
Ежедневие в тунизийската столицаСнимка: DW

"Страхувам се от тези хора"

Новата свобода не се нрави всекиму. Недалеч от улица "Хабиб Бургиба" в едно кафене на една от най-харесваните улици в града е седнала Сайрин Белхеди с приятелите си. Тя гордо представя новите си розови дамски чанти. Младите мъже и жени пушат цигари, пият кафе, чай, плодови сокове, а някои и бира. Те подозрително поглеждат към брадатите мъже. "Страхувам се от тях", казва 27-годишната Сайрин, която по време на Жасминовата революция е загубила работата си, защото всеки ден е участвала в протестите.

"Ако тези ислямисти дойдат някога на власт, това ще ни върне преди ерата на Бургиба", казва тя. Страховете на младите хора не са породени само от брадатите мъже от съседната улица. Те се притесняват и от възгледите на партията "Енахда", която е най-популярната ислямистка групировка в страната. Въпреки че е била забранена десетилетия наред, днес партията отново се намесва в политическите борби в страната.

Водач и духовен баща на "Енахда" е Рашид Гануши, който през 70-те години на миналия век е високо ценен в консервативните мюсулмански кръгове. Той е член на международния съвет на "Мюсюлманските братя", а неговите писания се считат по цял свят за емблема на политическия ислям. Рашид Гануш се е занимавал с политика още при управлението на Бургиба и е бил мнокогратно арестуван. Малко след Жасминовата революция той се завръща в Тунис - след 20 години изгнанничество в Лондон.

На гости при ислямисткия шеф

Chef der Nahda Partei Rachid Al-Ghannoushi
Рашид Гануши, шеф на "Енахда"Снимка: DW

Къщата, в която Гануши посреща гостите си в къща, разположена в поддържан квартал в покрайнините на Тунис. На вратата на къщата стои добре сложен бодигард с брада и слънчеви очила, на простора на двора се веят детски и женски дрехи. Мъже в очевидно добро настроение се разхождат из двора и говорят по телефона. Журналисти, но и политически привърженици, чакат за личен разговор с "шейх Рашид". Възрастен мъж с бяла брада и палестинска кърпа разказва, че като привърженик на Гануши е прекарал 16 години в затвора и много повече в изгнание. "Говорите ли немски?", пита и се смее и без да чака отговор, разяснява набързо теорията си, че всички хора по света "всъщност са араби". "Дори Адам е бил мюсюлманин, за това всички хора трябва да приемат исляма", казва белобрадият мъж.

Рашид Гануши посреща гостите си облечен в сив костюм и бяла риза, седнал върху червен берберски килим в средата на огромно помещение. В ъгъла на стаята е поставен телевизор, който излъчва "Ал Джазира". Страховете спрямо неговата партия са напълно неоснователни, уверява Гануши. Те се дължат на "бизнеса със страха", с който оперира бившият президент Бен Али, за да обезвреди политическите си противници. Целта на партията "Енахда" е "да изчисти обществото от остатъците от господството на Бен Али и да изгради свободна демократична държава, която третира еднакво всички граждани". За това нито тунизийските граждани, нито Западът трябва да се притесняват, допълва Гануши.

Ислямизацията като скрита цел?

Tunis Demonstrieren vor dem Stadttheater.
Тунизийците все още протестират срещу корупциятаСнимка: DW

Възрастният мъж категорично се разграничава от идеологията на Ал Кайда. "Винаги сме го казвали и днес ще го повторя: дейностите на Ал Кайда са нелегитимни - те са терор". Противно на мирните революции в Тунис и Египет, Ал Кайда не е успяла до сега да свали нито един корумпиран режим в региона, казва Гануши. "Освен това в интерес на истината ислямът и ислямските движения най-много пострадаха и все още търпят последиците от атентатите на 11 септември." Оттогава мюсюлманските малцинства се възприема на Запад като потенциални агресори и са под постоянно полицейско наблюдение, оплаква се той.

"Насилието носи повече вреди отколкото ползи", твърди и Рида Белхадж. Той е говорител на ислямската, но по-радикално изявената партия "Тахрир". За политическите преследвания по време на режима на Бен Али не му се говори. От скромност, както самия той уточнява. Белхадж предпочита да говори за революциите в Тунис и Египет, които според него все още не са приключили. Те са "важни стъпки към освобождаването на всички мюлюлмани по света", разказва разпалено той: "Защото разбира се, тези революции са ислямски. Все пак хората, които ги започнаха, са мюсюлмани", обяснява говорителят на ислямистите.

"Намеренията на атентаторите бяха добри"

Tunis Demonstrieren für die Freiheit
Сайрин и приятелите йСнимка: DW

Говорителят на "Тахрир" не се разграничава ясно от радикалните ислямисти от "Ал Кайда". Според него да се използва насилие е погрешно, но намеренията на атентаторите от 11 септември са били "добри". "Те в крайна сметка имаха негативно въздействие, защото - за съжаление за разлика от Запада - мюсюлманите нямат на разположение необходимите средства за масова информация, за да убедят обществеността в правотата на своите намерения", казва Белхадж, който не крие намеренията си: главна цел на партията муе да създаде тунизийска държава, в която ислямът да е в основата на всички закони. Въодушевлението му от тази перспектива е повече от явно.

В същото време Сайрин и нейните приятели са седнали в едно кафене наблизо и през смях броят кой не би могъл да живее в подобна държава. "Всички тунизийци, които обичат вечер да пият по бира в бара", се провиква един от тях. А друг: "Всички жени, които обичат да са по бикини на плажа и всички мъже, които обичат да ги гледат". "Е, значи солидно мнозинство", обощава трети и цялата компания избухва в смях. Тогава обаче Сайрин изведнъж става много сериозна: " Ако все пак ислямистите дойдат на власт, трябва всички да се изселим, а революцията е била напразно."

Автор: Халид ел Каутит/ Виктория Иванова

Редактор: Благородна Григорова