Справедливи, но безцелни

"Протестите в България не доведоха до вълна от ксенофобия или расова омраза, макар проявите на тези социални злини да зачестяват. Респективно - подемът на "Атака" няма расистка или антиромска основа. Партията се бе сринала заради опитите на нейния вожд Сидеров да раздухва антитурски и антимюсюлмански настроения, но новата му "социална" и крайно лява реторика извади "Атака" от дупката и сега социологическите прогнози й дават до 300 000 гласа", коментира социологът Андрей Райчев.

Политологът Първан Симеонов свидетелства за още по-голям скок в рейтинга на "Атака" след протестите: "Сондажите отбелязват четирикратен ръст на доверието към партията на Сидеров, за която вече са готови да дадат вота си почти 6 на сто от избирателите. Изненадата е, че "Атака" не получи осезаема подкрепа покрай размириците в Катуница, докато в породения от всеобщата бедност социален конфликт нещата се обърнаха в нейна полза. Според мен тази политическа сила печели не с призивите си за етническа и верска омраза, а с лозунгите за социален реваншизъм. Използването му като своеобразен отдушник на загубилите от прехода е онагледено с искания за национализация, разваляне на концесии и всевъзможни експроприации от болшевишки тип. Подобни ретроградни лозунги обаче са напълно по вкуса на футболните хулигани и на всевъзможните лумпени, чието агресивно присъствие засилва усещането за маргинализация на протестите и на обществото, което ги поддържа", обобщава Симеонов.

От маргинализация към радикализация

"В България винаги е имало няколко процента маргинализирани слоеве от населението, които не крият привързаността си към расистки, ксенофобски и хомофобски идеи. Протестите не доведоха до увеличаване на броя на тези хора, а само до тяхното радикализиране. "Улицата" изкара на политическата сцена и няколко маргинализирани лица, които обаче няма как да получат доверие и съпътстващото го влияние върху политическия живот", счита политологът Огнян Минчев.

Според него между сегашните протести и протестите през деветдесетте години няма никаква връзка. "Тогава протестите бяха организирани от градската средна класа и имаха визия. Сега имаше само хаос, а смисълът му бе хората да излеят болката си от тежката социално-икономическа ситуация. В психологически план високата вълна на протестите вече отмина, но има немалък риск те да се случат отново през идните 6-8 месеца, ако ситуацията не се подобри", предрича Минчев.

Еврофобия поне няма

"По време на последните протести в България имаше прилив на ксенофобия - протестиращите избраха за символ на своите нещастия чуждите капиталисти: задграничните регионални монополисти в електроразпределението. По принцип "чуждите" /което понятие включва не само чуждестранните инвеститори, но и турците и циганите/ често са били удобна мишена в подобен род бунтове на отчаянието, които винаги търсят виновниците във властта и в "небългарските" сили и елементи. Този уклон в протестите става много осезаем в присъствието на футболни хулигани и криминални елементи", споделя културологът Александър Кьосев.

Според него тазгодишните протести са били справедливи, но безцелни. "Те не родиха нищо освен кухите лозунги за национализация и за Велико народно събрание, които не срещнаха подкрепа извън шествията. Впечатли ме масовото развяване и кичене с националния флаг, поставян по коли, таксита и дървета. Посланието на протестиращите е ясно - ние сме държавата и това знаме е наше! Българските протести все още не са антиевропейски. Вярно е, че бе изгорено и знаме на Европейския съюз, но засега мнозинството българи  продължава да гледа на Брюксел като на коректив за управлението и неговите зулуми. Българската еврофобия все още не може да стъпи и на малкия пръст на еврофобията при комшиите. Идете в Гърция и Кипър, за да видите за какви антиевропейски страсти става дума", препоръчва Александър Кьосев.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Б. Михайлова