Спасиха ли Гърция?

На вчерашната си среща на върха държавните и правителствени ръководители от ЕС постигнаха сравнително бързо съгласие за рекапитализирането на банките. По-трудно беше по отношение на разширяването на помощния фонд. Нещата зациклиха окончателно по въпроса за опрощаването на дълговете на Гърция и участието на банките. Едва към 3,30 ч. сутринта се разнесе новината, че банките се отказват доброволно от половината от исканията си към Гърция.

Станахме свидетели на едно малко чудо

Това е минималното, което е необходимо, за да си поеме Гърция въздух, и същевременно максималното, на което са готови банките. Все още не е ясно дали това е големият пробив, който всички очакват, и дали този път пазарите ще бъдат убедени.

На преден план стои фактът, че отново се печели време. Това време обаче е ценно и не бива да се пропилява. То трябва да се използва за неблагодарната, но абсолютно необходима работа по консолидирането на всяка отделна страна-членка. Тъкмо в това поле на срещата на високо равнище в Брюксел станахме свидетели на едно малко чудо.

Миналата неделя Меркел и Саркози разговаряха с италианския премиер Берлускони, опитвайки се да го убедят, че в името на спасяването на цялата еврозона са необходими спешни реформи в Италия. И ето че три дни по-късно Берлускони им поднесе проект за реформа на пенсионното дело в своята страна. Нещо повече: Италия поема задължението за съкращаване на дълговете, а Испания - за оздравяване на своите финанси.

Споразумение, което вдъхва надежда

Всичко това вдъхва надежда. Ясно е, разбира се, че без натиска от политиката и финансовите пазари нямаше да стане нищо. И нищо чудно, когато положението се стабилизира малко, ентусиазмът за реформи да се изпари. Затова сега важното е да се увеличи взаимният контрол между страните от еврозоната. Промените в европейските договори биха били най-чистото решение, ала това ще отнеме прекалено много време. Европа обаче трябва да действа незабавно.

Автор: К. Хаселбах, С. Гяуров

Редактор: Д. Попова-Витцел