Сапуненият мехур на интеграцията се спука

Германската миграционна и интеграционна политика са подчинени на илюзията, че могат да бъдат направлявани от реториката и твърде безидейните политически действия. Предупрежденията, че имигрантите струват повече на държавата, отколкото допринасят за нея не са от вчера. Първите подобни изблици датират още от петролната криза през 1979 година. Тогава пълномощникътпо проблемите на чужденците Хайнц Кюн от социалдемократическата партия предупреждаваше за опосността от гетоизиране на Германия, социални напрежения, както и лоши образователни и трудови шансови за децата на гастарбайтерите.

Празна реторика и илюзии

30 години по-късно тези теми отново са обект на дискусии. Дълго време ХДС /ХСС настояваха, че Германия не е имиграционна страна. Днес, когато всеки пети гражданин е с чуждестранни корени, а сред децата до петгодишна възраст тове е всяко трето дете, никой вече не се съмнява, че де факто Германия е страна на мигранти. За разлика от истинските имиграционни държави като Канада или Австралия например, които целеносочено направляват своята политика, в Германия беше проспано времето за дефиниране на националните интереси. Канада например разработи точкова система, в която професионалната квалификация, образователният ценз, професионалният опит, езиковите познания и развитието на трудовия пазар играят съществена роля.

В зависимост от конюнктурното развитие се фиксира долна граница от точки. Освен това всеки имигрант трябва да внесе в новоприелата го държава своите фамилни спестявания. В Канада никой не смята тези разпоредби за дискриминиращи. А в Германия и в Турция се надигат протести по повод изискването съпътстващите съпрузи да полагат изпит по немски език. А фактът, че от 1973 година насам, брачното свидетелство е достатъчен повод за живеене в Германия, доведе до това, че в страната пристигнаха хора, неспособни да се интегрират в трудовия пазар. Хора, които предават на следващите поколения своето невежество.

"Ние имигрантите ви водим за носа..."

Рапърът Бушидо, който на 14 години търгуваше с дроги, а сега е милионер, преди известно време каза нещо показателно в едно интервю: "Германия е супер-страна. Толкова е готино това, че ние имигрантите можем да ви водим за носа, във вашата собствена страна. От какво да се оплакваме тогава? Ние ви измъкваме от джобовете вашите постижения и въпреки това не изпитваме никакво уважение към вас. За нас, вие сте ... тикви, чиста проба жертви."

И накрая: дори само от самоуважение, но също и за защита на социалните ни системи е необходимо не само да се въведе състезание за най-умните глави, които да бъдат допускани в страната. Ако Германия иска да бъде имиграционна държава, крайно време е тя да започне и да се държи така.