1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Самоубийствените жестове на БСП

20 март 2012

Гледам битката за власт в БСП и проумявам, че в цялата тази соц-сага най-много ме вбесява двуликата същност на другарите и другарките, все едно дали са от Първановата или от Станишевата върхушка - пише Мирела Иванова.

https://p.dw.com/p/14Nfo
Снимка: Fotolia/ferretcloud

Кадиев предлага БСП да не избира лидер на конгрес - из новините на в. “Сега”

Покрай поисканите и подадени оставки на двама министри от правителството се създадоха благоприятни условия за скандал - да приемем, че той бе замазан, потушен, “обран” и не се разгърна подобаващо. Инак бихме могли да бъдем общество със съществен принос в “скандалната демокрация”: уви, при нас разкритията на корупционни сюжетни линии и нелицеприятни факти от задкулисията на властта не играят съществена роля, остават без последствия и значение. Значение има единствено и само властта и парадоксалното в случая е, че т. нар. “лидерска битка” в опозиционната понастоящем и лява, поне по замисъл, БСП го илюстрира най-точно.

Какво тук значи някаква си личност?

При наличието на безброй олевели от глава до пети българи, Станишев и Първанов, подкрепяни от прилежащите им обкръжения, се заемат с междуличностна битка, водена и в медиите, и по места с различни средства: от апаратните хватки до ръкопашния бой, в който се впуска Кирил Добрев.

Какво ли ме засягат, се питам, самоубийствените жестове на левицата, при положение, че никога не съм припознавала в нея своето политическо представителство? Мога да изброя поне няколко отговора, между които и, че у всеки българин дреме и се таи утопичната тяга по социална и всеобща справедливост, няма как да е другояче по нашите бедни земи. Или пък видяното като реален резултат на конкретни и осъществени социалдемократически политики в различни европейски страни и градове поражда у мен илюзията, че червените имат амбиции да се доказват и реализират по подобен начин в България? Да изкупят, тъй да се каже, безогледния цинизъм, с който трансформираха политическата си власт в икономическа.

Protest gegen den bulgarischen Präsidenten Georgi Parvanov
Минало незабравимоСнимка: AP

Наблюдавам с интерес “озъбената” властова битка с всичките й леко- и тежко-артилерийски словесни залпове и проумявам, че в цялата предконгресна сага на обиколки по селца и градчета, европейски соцпърформънси и изявления по места, най-много ме вбесява двуликата Янусова същност на другарите и другарките, все едно дали принадлежат към Първановата или към Станишевата върхушки. Тази същност се потвърждава от липсата на едно дори почтено и честно обяснение, или недай си боже, извинение за боновите книжки на Гечев, за наличието на ярки червени олигарси, за дългите сенки на Държавна сигурност, за управленските провали след промяната, поне аз така разчитам и десетте години президентстване на Първанов, за изборните и икономически достлуци с Доган.

Червеното копи пейст

Всъщност общуването на червените лидери с електората напомня като визия тъкмо на Догановите срещи с избирателите на ДПС: два недосягащи се свята, самодоволството и налетите, костюмирани снаги на охолния живот от едната страна и от другата - очуканият народец, и едни приказки на едро, които всички се надяват да чуят, но на които никой вече не вярва.

Ексцентрикът Кадиев предлага промяна в устава, според която конгресът на БСП да не избира лидер - приемам го като опит за омиротворение на цялата деструктивна настръхналост и нахъсеност вътре в партията. И си мисля, че за да поискаш властта - и в партията, и в държавата - освен да си повярвал, че притежаваш качества и предлагаш програма, трябва да си си измил и лицето.

Автор: М. Иванова, Редактор: А. Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми