Постинги и постинги

Срещу обидните постинги в интернет има противоотрова. Ако не вярвате, питайте полицията и съдилищата във Великобритания. Там ще ви кажат, че започват разследвания за далеч по-безобидни постинги от тези, с които е пълен българският интернет. И че за едно такова вече има човек, изпратен в затвора.

Последният известен случай беше свързан с обидно отношение към футболиста Стилиян Петров, капитан на английския Астън Вила. Само няколко часа след като стана ясно, че футболистът е болен от левкемия, един постинг в социалната мрежа Туитър го определи с една вулгарна дума и съобщи, че на автора на постинга „не му пука“ за Петров.

След като феновете на футболиста се оплакаха в полицията в Бирмингам, полицията предупреди автора на постинга, че е посъветвала феновете как да си оформят официално протеста, тъй като написаното в Туитър действително може да се тълкува като нарушение.

След още няколко часа авторът на постинга се извини за това, което е написал. Както напомнят наблюдатели от Великобритания обаче, това извинение може да се окаже крайно недостатъчно. Те се позовават на аналогичен постинг в Туитър срещу друг английски футболист, чийто автор е вече в затвора за 56 дни. Делото срещу него е било заведено за нарушаване на обществения ред и е приключило за точно 10 дни.

Липиса на хигиена във форумите

Българската обществена среда представя точно обратната картина на тази, която владее Великобритания. В България постингите са несравнимо по-тежки от тези, които вдигат на крака бирмингамската полиция и срещу тях няма никакво противодействие. В България смъртта на обичан актьор води до постинги като „педалче“, „лигльо“ и „руско мекере“, което „порка без мярка“. А смъртта на бивш министър води не до един, а до десетки постинги „радвам се, че умря“. При това, за разлика от английските постинги, българските обикновено се публикуват не в Туитър, а директно във форумите на демократични медии, които би следвало да са далеч по-взискателни към хигиената на своята среда, отколкото едни полицаи или съдии биха могли да бъдат.

Но далеч по-удивителното в случая с постинга срещу Стилиян Петров дори не е реакцията на полицията, а поведението на самите фенове. За разлика от своите български аналози, английските фенове очевидно знаят към кого да се обърнат, когато публично са обект на омраза – било те, било обичани от тях хора. Все пак полицията в Бирмингам не се е задействала по собствена инициатива, а в резултат от множество протести до нея. Но това отново е разлика в културната среда. Докато в България е пълно с хора, които смятат, че интернет е някакво нерегулирано място, за което тепърва трябва да се прави закон, за да се овладеят хейтърите, по-развитата част на Европа много добре знае, че интернет е място като всяко друго и че за него важат същите правила, които от векове управляват обществата.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Е. Лилов