Последна спирка Мюнхен

Много от тях са без покрив или живеят в изоставени сгради, нощуват по парковете, а през деня обикалят да търсят на работа на парче. Само през последните две години в Мюнхен са пристигнали 10 хиляди румънци и българи, търсейки спасение от мизерията в родните си страни. Между хиляда и две хиляди от тях са роми. Те са и групата с най-сериозни проблеми, тъй като обикновено не владеят езика, нямат никакво образование, нито пък са здравно осигурени, казва пред "Зюддойче цайтунг" Вилхелм Дрекслер от благотворителната организация "Каритас".

Чужбина не винаги е спасение

На германския трудов пазар все още има ограничения за гражданите на Румъния и България, затова те се опитват да заобиколят законa - регистрират се уж като фирми и това им дава възможност да работят и да изкарват между 400 и 600 евро месечно. "С тези пари не могат да си позволят да плащат здравно-осигурителни вноски", казва Клаудия Хемерлинг от организацията "Малтийски кръст".

Тази организация помага на бедстващите хора да получат медицинска помощ в неотложни случаи, включително при бременност. Както посочва Хемерлинг - сред новодошлите има и много бременни жени, които идват в Германия, защото смятат, че ако родят във Федералната република, детето им ще получи автоматично германско гражданство и пълен достъп до германската социална система.

По данни на "Каритас" повечето от преселниците-роми в Мюнхен идват от Пазарджик и Омуртаг. И макар, че в Германия тези хора водят доста мизерно съществуване, малцина от тях мислят за връщане в родината си, казва Дрекслер.

В Мюнхен се опитват да спрат наплива

В "Каритас" в момента работят по нов проект, наречен "Образование вместо просия". Той предвижда засилена просветна дейност сред мигрантите и записване на децата им в училище.

Но не е само това - през септември "Малтийският кръст" и "Каритас" ще изпратят свои представители в Пазарджик и Омуртаг, за да разберат каква помощ би могла да бъде оказана на място. "Ако тези хора имат работа и доходи в родината си, няма да търсят спасение в чужбина", казва Дрекслер и допълва, че това е отговорност най-вече на градските и общинските власти, чак след това на държавата и не Европейския съюз.

Ако тенденцията на интензивна емиграция се задържи, в по-дългосрочен план това ще промени Мюнхен като цяло - бедността ще се превърне в проблем за баварската столица, опасяват се градските власти. Още повече, че след 2014 година, когато ограниченията за българи и румънци ще отпаднат, се очаква нова вълна пришълци от Румъния и България.

АГ, ДР, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова