1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

По-добре забравете тези символи

28 май 2013

Чук, пергел и житни класове: ГДР умря, но нейните държавни символи все още са живи. Те спешно трябва да бъдат забранени, настояват сега някои германски политици. Дали това би било правилно?

https://p.dw.com/p/18eTy
Снимка: picture alliance/ZB

На 9 май, денят на победата над хитлерова Германия, пред паметника на Съветската армия в Трептов парк в Берлин се появиха мъже, маршируващи в униформи на бившата народна армия на ГДР. Тази изява стресна германската общественост. Някои политици на ХДС дори предложиха да се въведе забрана над публичната демонстрация на символи, свързани с бившия режим на ГЕСП.

Това разпали широка публична дискусия. Представители на Левицата заявиха, че не одобряват омаловажаването на неправдите по времето на бившата ГДР. В същото време обаче те смятат, че ако наистина бъде наложена подобна забрана, то това би "приравнило" ГДР с националсоциализма, чиито символи Германия е забранила отдавна. А подобно приравняване би било безотговорно, включително и поради това, че то игнорирало създаденото от поколения хора, живели в бившата ГДР. "Който поставя на едно стъпало планините от досиета на ЩАЗИ с планините от трупове на нацистите, извърша непоносима ревизия на историческото минало и се дискредитира сам", каза левият депутат Ян Корте.

Спомен за зловещото минало

DDR Mauer 1990
Гербът на ГДР днес - моден аксесоар или символ на една държава, която е убивала гражданите си?Снимка: picture-alliance/ZB

"Човек трябва да е наясно, че чукът, пергелът и житните класове или пък слънцето на Младежката комунистическа организация на ГДР не са някакви лайфстайлни аксесоари. Това са символите на една държава, която задържаше и убиваше свои граждани", коментира "Нордвестцайтунг", но добавя: "От друга страна евентуалната забрана на символите на ГДР вероятно бързо ще породи мераци да се обяви една определена версия за миналото на Източна Германия като задължителна, а всички отклоняващи се от нея да бъдат сложени под възбрана. Подобни закони, засягащи мирогледа, са проблематични, защото биха поставили под възбрана мнения, а не дела. Свободата на мненията обаче е ненакърнима", заключава изданието.

По смисъла от подобни забрани може да се спори, признава и "Ди Велт", който обаче е на мнение, че подобна радикална мярка е нужна. Аргументите на изданието гласят: Омаловажаването на режима на ГЕСП придобива все по-застрашителни размери. С течение на времето той започва да се възприема все повече като някакъв странен куриоз, а не като онова, което беше в действителност: зловеща тоталитарна диктатура, която слезе от историческата сцена бeзшумно само поради това, че СССР, чиято васална държава тя беше от самото начало, оттегли подкрепата си за нея. Да се забранят символите на втората тоталитарна диктатура на германска земя по аналогия с първата, която беше далеч по-трагична, не означава обаче в никакъв случай, че двете системи се приравняват. В действителност обвинението, че двете неща се приравняват отдавна се е превърнало в пропагандно оръжие, с чиято помощ се задушава всеки опит за класифицирането на комунистическите подтиснически режими като тоталитарни.

Към най-големите пропагандни лъжи на управляващите комунистически апарати спада не на последно място и легендата за "антифашисткия им произход". Действителността е друга: под егидата на марксистко-ленинската идеология, по времето на ГДР беше осуетен всеки опит за някакво осмисляне на националсоциализма. Фактът, че държавното ръководство на ГДР е обучавало войнствени антисемитски арабски тайни служби като сирийската и е прикривало и подкрепяло палестински терористи, с което е помогнало да се организира второто голямо унищожение на евреи след Холокоста, е факт, който явно не е осъзнат достатъчно добре от германското историческо съзнание.

Носталгията по соца

Tourismus in Belarus
Обект на почит в БеларусСнимка: DW

Всъщност не бива да забравяме, че символите на ГДР олицетворяват не само престъпленията на ГЕСП, а системата на световния комунизъм. В момента неговата репутация усилено бива подобрявана - най-вече благодарение на руския президент Путин. Той отдавна се опитва да "лъска" имиджа на Съветската империя. Но неговата героизирана, ресъветизирана историческа версия прикрива факта, че от 1939 до лятото на 1941 СССР е съюзник на Германия и помага с евтините доставки на суровини за поддържането на германската военна машина в действие. Москва тогава явно не се стряскаше от факта, че в рамките на германското нашествие в Полша бяха започнали гоненията и избиванията на евреи. Тъкмо обратното - в съответствие в пакта между Хитлер и Сталин, СССР анектира Източна Полша, и отряза на борещата се срещу Хитлер Полша възможностите за отстъпление, след което ликвидира 25 000 полски офицери и интелектуалци.

Предприетите по Путиново време "корекции" на историческата истина междувременно показват своето въздействие. Според едно социологическо запитване, 50% от руснаците заявяват, че имат положителна представа за Сталин, а това е повече, отколкото за всеки друг съветски лидер. Този нов вятър от Москва издува платната и на германските носталгици по комунизма: а това е достатъчен повод да не се омаловажава наглостта, с която те се изявяват напоследък, заключава "Ди Велт".

АГ, ВО, НВЦ, МДЦ, ДПА, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми