1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

От прозореца си виждам Рейн

Автор: Ш. Карталева, Редактор: А. Андреев23 ноември 2010

От прозореца на стаята ми виждам Рейн. Изречение, повтарящо се през годините - без ритъм и логика. Беше декември, годината пък 1988... С тези думи започват блогерските размисли на Шоши Карталева:

https://p.dw.com/p/QDFR
Чуждото почука на врататаСнимка: Fotolia/Scott Williams

На гарата в Дюселдорф ме чакаше любим човек от миналото. Бях подпухнала от нерви, содени пити и бяло вино. Само якетата ни бяха еднакво скъпи, а ме позна по очите. Те не се променят, само помътняват и заглъхват, блясъкът го няма, но очите са същите. Моите пък са съвсем особени. Дясното си води самостоятелен живот - ту надясно, ту направо. Надясно, когато си почива от умората на годините.

Symbolbild Fotos Wäscheleine Polaroids Holzwand Wäscheklammern
Зовът на неизвестнотоСнимка: Fotolia/Sandra Cunningham

Не измръзнах...

1988 беше тежка, съдбовна година за мен. Идвах от страната, наречена Родина, изгонила ни, за да я обикнем по-силно. От прозореца на луксозната къща, където живееше моят приятел, гледах Рейн. Не знаех, че тече през Дюселдорф - географията винаги ме обърква. Взирах се: реката чужда, страната също, да не говорим за хората. Само приятелят - мой. Стопли ме с грижата си. Не измръзнах.

Гледах Рейн, но той не ми помагаше. Трябваше да взема решение-съдба: пътят назад беше рискован, но там беше любимото, скъпото, осигуреното от родителите ми: Коледа и украсената къща. Тук беше новото, неизвестното, опасността от чуждото. Гледах Рейн. Какво общо има тази буйна и сива река с моята Коледа?

През нощта сънувах будна. Този израз съм го чувала и друг път. Чувала съм го на гарата в Мюнхен от друг близък, но тогава още не знаех какво значи. Авантюризмът в жилите ми се оказа примесен с обърканата ми кръв.

Гледах Рейн от прозореца си на петия ден. Течеше объркан под краката ми. Каютата на кораб беше новия ми дом. Бях сама. С душ-кабинка в каютата. Обливах се с вода отгоре, а отдолу Рейн отвличаше миналото ми, което ме топлеше през тези 22 години. Калявах се с терапията топъл душ/студен душ.

Adventskalender Bild 02
Коледни звезди навредСнимка: picture-alliance/ZB

Слях звездите...

Усещах инстинктивно - тежка ще е битката в този свят. Приятелят от миналото ме държеше да не падна - даваше ми чувството, че животът продължава, че не е променен. Беше най-хубавото време - преди Коледа. Коледни звезди изпълваха живота около мен. Моята беше най-малката. Донесе я приятел от бъдещия ми живот. Беше я купил с последните си 1,99 германски марки.

Само голямата любов може да замени голямата коледна звезда от миналото ми. Слях звездите. Родих сина си - най-красивата звезда от всички на небето ми. То днес се пълни мъчително с имената на приятели. Мълчаливо си отиват един след друг. Обединява ги единствено мястото им, което са заемали в сърцето ми. Това е нашето безсмъртие - да бъдем заедно в мислите.

Господи, пази звездите ни.