1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

На Европа не й трябва разнобой

9 август 2012

Ако националните парламенти блокират действията на правителствата, Европа би могла да се разпадне, предупреди италианският премиер Марио Монти. Германия е възмутена от това изявление. И с право, коментира Петер Щюцле.

https://p.dw.com/p/15lbH
Снимка: berean/Fotolia

В интервю за списание "Шпигел" Марио Монти заяви, че италианският парламент му възложил задачата, на последната среща на върха да прокара идеята за въвеждане на еврооблигации. "Ако се придържах механично към предписанията на парламента, нямаше да мога да гласувам решенията на срещата на върха в Брюксел", казва той. Ангела Меркел пък била натоварена от Бундестага със задачата в никакъв случай да не допусне въвеждането на общи европейски облигации. Ако и двамата държавници се бяха придържали към исканията на националните си парламенти, срещата на върха щеше да се провали.

Дотук - добре, само че заключението на Монти предизвика силно възмущение в Берлин. "Ако правителствата се придържат стриктно към указанията на националните парламенти, без да си оставят поле за свободно действие, Европа може по-скоро да се разпадне, отколкото по-тясно да се сплоти", заяви Монти.

ESMT Berlin 2012
Разбраха ли германците правилно Монти?Снимка: dapd

Парламентарни "букаи"

След като срастите в Берлин поутихнат, вероятно ще се стигне и до принципен дебат за Европа и парламентаризма. Защото италианският премиер и бивш еврокомисар настъпи едно болно място и стори това неслучайно пред германска медия. С последното си решение Федералният конституционен съд сложи парламентарни "букаи" на правителството. Съдиите в Карлсруе подготвят и ново решение за постоянния европейски спасителен механизъм, което ще оповестят на 12 септември и с което най-вероятно ще пристегнат още повече "букаите". Решението на съдиите в Карлсруе се основава на върховенството на парламента по бюджетните въпроси. То би било накърнено, ако германското правителство направи обвързващи финансови компромиси на европейско ниво, които парламентът после не може да отмени.

Върховенството на парламента по бюджетните въпроси наистина не навсякъде се приема като "абсолютно право", както в Германия. И все пак от зараждането на парламентаризма във Великобритания решението по бюджетните въпроси е основен лост за ограничаване на кралската власт. В модерните европейски демокрации компетенциите на парламента са различно дефинирани, навсякъде обаче парламентът играе решаваща роля по бюджетните въпроси. Наскоро Федералният конституционен съд прецизира това парламентарно право в Германия. Така канцлерката Меркел вече може да не се съобразява с всички предписания на парламента в европейските преговори за финансовата криза.

Bundestag / Plenum / Berlin
Бундестагът действа според т.н. "абсолютно право"Снимка: dapd

Правителството да възпитава парламента?

Едно изречение в изявлението на Марио Монти обаче предизвика германското възмущение. "Всяко правителство трябва да се съобразява с решенията на парламента. Всяко правителство обаче е длъжно и да възпитава своя парламент", каза Монти. Той имаше всъщност предвид, че правителството трябва да накара парламента да формулира реалистични предписания. Много вероятно е по примера на германския Бундестаг и други национални парламенти да пожелаят да придобият занапред по-голямо влияние по отношение на европейските дела. Подобно развитие вече се наблюдава в някои държави на север от Германия.

Човек трудно може да си представи ефективна система за овладяване на кризата в еврозоната, когато 27 национални парламенти вземат решения по европейските въпроси от собствената си гледна точка. Ето защо усилията на европейските лидери за засилена европейска интеграция са още по-необходими в контекста на порасналото самочувствие на националните парламенти. Задълбочената европейска интеграция логично изисква общоевропейско върховенство по бюджетните въпроси с парламентарен контрол на европейско ниво. Експерти и водещи политици отдавна обмислят подобни стъпки.

Автор: П. Щюцле, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми