Мълчащият депутат е като незрящ в кино

Новата, 5-та сесия на 41-то НС започна със скандал, свързан с подслушването на ключови фигури от ГЕРБ, но и с натрупани проблеми в самата парламентарна дейност. Георги Папакочев попита доц. Лилия Методиева от Философския факултет на СУ ”Св. Климент Охридски”, чиято изследователска група прави своеобразен мониторинг на дейността на парламентите от 2005 г. насам, дали българските народни избраници се отличават по нещо от колегите си в други европейски парламенти. Ето нейния отговор:

Открийте разликите!

„Да, българските депутати се различават много от всички европейски депутати, но не бих могла да кажа, че те се различават с някакви качества, които са по-добри от качествата на европейските им колеги. Бих искала да акцентирам върху следните няколко неща: Всички европейски парламенти работят на една сесия годишно, а нашите работят на три сесии, за да имат повече ваканции.

Във всички европейски парламенти е забранено да се четат речите, защото съществува презумпцията за предварително влияние върху текста. Например, един лобистки текст е написан от една банка, след което излиза депутатът, който го прочита, и никой не може да разбере дали той е убеден в тезата, която защитава. В българския парламент се чете и съответно никой нищо не може да разбере.

Другото, по което се различават българските депутати, е това, че приемат законите без да правят дебати по тези закони. Или само опозицията се изказва по някои неща, а има и много текстове, по които никой няма желание да се изкаже. Приемат сега закона, след два-три месеца пак го променят или го променят преди да е влязъл в сила. На това му се казва лошо законодателство!

За да няма скандали…

Другото, по което българските депутати се различават, е, че няма ясни правила за водене на дебат в българския парламент. А парламентаризмът е управление чрез дискусия, депутатите трябва да умеят да говорят. Различаваме се и по това, че само ние не говорим от място, само нашите депутати, вероятно за да няма скандали и т.н. Просто има много, много разлики”, казва Лилия Методиева.

Общо 195 акта на парламента са били приети без кворум, което е нарушение. Кой би следвало да следи за подобни процедурни нарушения и могат ли те да бъдат санкционирани от някакъв международен съд? На този въпрос Лилия Методиева отговаря така:

„За тези нарушения трябва да следи Конституционният съд и там трябва да бъдат отнесени те. Проблемът е, че за разлика от Германия, не всеки в България би могъл да сезира Конституционния съд, това могат да направят само 5-6 човека, определени длъжностни лица. Но понеже в България тези, които могат да сезират КС, не го сезират, а никъде в законите не е предвиден съдебен контрол върху актовете на парламента, аз се опитах да направя един установителен иск, който, разбира се, беше без успех за мен, така че сега смятам да се обърна към Европейския съд в Страсбург.”

"Парламент" идва всъщност от "парле"

В заключение питаме Лилия Методиева следното: Длъжни ли са депутатите непременно да се изказват от парламентарната трибуна в рамките на своя мандат? Ако някой от тях има говорен дефект, например, следва ли да го прави?

Лилия Методиева: „Да, длъжни са да се изказват. Всички депутати, а и техните лидери, трябва да преценяват дали те имат качествата да бъдат депутати или нямат такива качества. Защото не може да има управление чрез дискусия тогава, когато се мълчи. Един германски колега казва, че неговорещият депутат е толкова неуместен в парламента, колкото и незрящият в киното. Тези хора просто не бива да стават депутати. Иначе думата „парламент” идва от френското „парле”, което означава „говоря”. Следователно - парламентът е говорилня. Парламентът е устен, както и преговорите са устни. И ако някой не умее да говори, той просто трябва да се ориентира към друга професия, това не е неговото призвание”, казва доц. Лилия Методиева.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев