Копринени тапети и бронирани прозорци за диктатора

С дипломатически паспорт и джобове, пълни с пари, Ким Чен Рюл за пръв път пътува до австрийската столица Виена през 1974 година. Тогава той е натоварен с поръчението да пазарува специални стоки за диктатора Ким Ир Сен и неговия семеен клан:

Народът гладува, а диктаторът купува лимузини

"Диктаторът искаше да си строи вили, обзаведени с германски и австрийски уреди, нуждаеше се от позлатени, специално шумоизолирани и бронирани прозорци, също от различни по цвят дограми за врати и прозорци. Всичко това беше дадено по поръчка за производство в Европа. А аз го натоварих на един контейнер и го изпратих в Северна Корея", разказва бившият закупчик на диктатора.

През 50-те години Ким Чен Рюл следва в бившата ГДР. Поради придобитите там добри познания по немски по-късно той постоянно е пращан до Австрия. Докато севернокорейците страдат от недохранване, Ким пазарува за луксозните вили на диктатора копринени тапети и мрамор, както и десетина скъпи лимузини "Мерцедес", всичките бронирани.

Центърът на цялата тази търговска дейност е севернокорейското посолство във Виена, което пък ангажира няколко малки фирми, припечелили не малко от щедрите поръчки на Пхенян. Те поръчвали и стоки, които са били ембаргови, следователно не е имало право да бъдат внасяни в страната. Въпросните стоки са били преопаковани и снабдявани с фалшифицирани товарителници. За тези услуги режимът плащал великолепни хонорари.

Краят на самоналожената анонимност

През 1994 година Ким Чен Рюл забягва на Запад. Смъртта на Ким Ир Сен му дава импулс за това. Той замаскира бягството си като нещастен случай, за да не последва разправа със семейството му. И на Запад той живее крайно затворено, без да привлича по какъвто и да било начин вниманието на обществеността към себе си. Едва сега, на 75-годишна възраст, Ким Чен Рюл нарушава мълчанието и излиза от самоналожената анонимност.

Автор: С. Балвег, Б. Узунова

Редактор: Б. Григорова