1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кой печели от края на ''Южен поток''?

Е. Лилов (АРД, ФАЦ, ЗЦ, ШпО, РТР, ДП)2 декември 2014

Заради неотстъпчивата позиция на Брюксел и София Кремъл се видя принуден да спре един от най-важните си енергийни проекти - "Южен поток". Това е лично поражение за Путин и добра новина за Турция, твърдят германски медии.

https://p.dw.com/p/1Dy4d
Снимка: BGNES

Лично поражение за Путин - така "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" коментира решението на Русия да спре "Южен поток". Този газопровод беше един от приоритетните проекти на Кремъл, а президентът Путин от години лично го рекламираше, припомня изданието. Тръбата, която трябваше да заобиколи Украйна, преминавайки по дъното на Черно море, а после през България и Сърбия в западна посока, имаше много противници. ЕС отказваше да се примири с обстоятелството, че руският концерн "Газпром" ще е едновременно и доставчик на горивото, и оператор на тръбата. В крайна сметка обаче сметките на Кремъл провали не друг, а България, коментира изданието и припомня позицията на българския президент Росен Плевнелиев, изразена неотдавна в разговор с "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". В това интервю, което намери широк отзвук и в Русия, Плевнелиев беше заявил, че България иска проектът да бъде реализиран, но не и в нарушение на европейското право. Българският държавен глава беше казал още, че Русия е допуснала огромна грешка, подценявайки Европейската комисия. А това, че сега президентът Путин и шефът на "Газпром" Милер аргументираха решението си с поведението на ЕС и България, показва, че Кремъл се е убедил в решителността на Брюксел и в проевропейската позиция на българския премиер Бойко Борисов. В същото време обаче е факт, че Борисов просто няма друг избор - защото е наясно, че София не може да спечели тази битка с Еврокомисията, коментира изданието.

Ролята на София

Австрийският вестник "Ди Пресе" припомня някои от събитията, довели до отказа на Русия от проекта "Южен поток". След масивен натиск от страна на Брюксел и Вашингтон, през месец юни България обяви, че преустановява строителните работи по газопровода. САЩ разкритикуваха най-вече факта, че изграждането на отсечката от тръбата през българска територия бе възложено на руски консорциум, а ЕК отхвърляше проекта заради това, че е в нарушение на Третия енергиен пакет на ЕС. Без участието на България проектът стана неизпълним, посочва и онлайн-изданието на списание "Шпигел", припомняйки, че тръбата по дъното на Черно море трябваше да излезе на повърхността край пристанище Варна.

Bulgarien South Stream Pipeline
Кадър от август 2014 година: пристанище Варна, доставка на нови пратки тръби за морската част на газопровода "Южен поток"Снимка: picture alliance/ZUMAPRESS.com

Други причини за спирането на проекта са поевтиняването на петрола на световните пазари и икономическите проблеми на Русия в резултат от западните санкции заради кризата в Украйна. Наблюдатели допускат, че това също е допринесло за решението на Русия да се откаже от "Южен поток", посочва "Шпигел", а "Зюддойче Цайтунг" добавя, че падащите цени на газа засилват съмненията относно рентабилността на проекта. За да е печеливш "Южен поток", цената на газа трябва да бъде между 9,50 и 11,50 долара за милион BTU (британска термична единица, равняваща се на 28 куб.м.). А в момента газът в Европа се продава на цени между 6 и 9 долара, казва в интервю за Ройтерс експертът от Международния институт за стратегически изследвания Пиер Ньоел.

Двама се карат, Турция печели?

От спирането на "Южен поток" може да спечели най-вече Турция, която подписа с Русия меморандум за изграждането на офшорен тръбопровод за 63 милиарда кубически метра газ годишно - същото количество, което трябваше да тече през "Южен поток". Освен това Путин обеща, че от 2015 година Русия ще намали с 6 процента цената на руския газ за Турция. След Германия, Турция е вторият най-голям потребител на руски природен газ, припомня "Зюддойче Цайтунг".

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата