1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Когато събитията препускаха

Г. Папакочев2 ноември 2014

В нашата поредица "25 години по-късно" и днес задаваме два въпроса, свързани с 10 ноември 1989. Ето отговорите на Ивайло Трифонов и на доц. д-р Михаил Иванов - двама известни участници в ноемврийските събития през 1989.

https://p.dw.com/p/1DfhZ
Снимка: BGNES

"На 9 ноември течеше конгреса на Философското дружество в СУ "Климент Охридски", си припомня Ивайло Трифонов, член на Клуба за гласност и демокрация през 1989, на КС на СДС през 1990, а по-късно началник на канцеларията на президента Жельо Желев. "Още през деня се говореше, че на пленума предстои да се случи нещо важно - просто някои от водещите философи бяха членове на ЦК. Явно беше изтекла информация. Малко по-късно, след като официално беше обявена смяната на Тодор Живков, се събрахме се в университетския ресторант "Яйцето". Тогва още не ни се вярваше, че всъщност е станало нещо съществено, но за всички случилото се беше неочаквано. На следващия ден имаше сбирка на ръководството на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, станал по-късно Клуб за демокрация. На нея беше решено да се напише писмо до новоизбрания генерален секретар на БКП Петър Младенов, в което да се постави и въпросът за легализирането на неформалните организации и най-вече на нашия Клуб за гласност и преустройство", разказва Ивайло Трифонов.

"Помня чувството на надежда и въодушевление, което изпитах тогава. Подобни емоции ме изпълваха още в началото на ноември 1989 - например покрай акцията на "Екогласност" за Места. Тази екологическа подписка за защита на природата бързо придоби политически характер. Помня и събранието на Клуба за гласност и преустройство в кино "Петър Берон". И някак си в тази върволица от събития научихме, че Тодор Живков е бил свален от власт", разказва доц. д-р Михаил Иванов, който както и Трифонов е професионален физик, а от 1990 до 1997 е съветник на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията.

Той се сеща и за разговор с приятел, в който умували при какви обстоятелства Тодор Живков ще се откаже от властта: "Решихме, че ще го направи така, че да запази властовите позиции на семейството си и на своето обкръжение. Признавам - не допусках, че свалянето му ще стане точно по начина, по който беше извършено. Да, това беше отстраняване, но и Живков си беше дал сметка, че случващото се в Източна Европа тогава неминуемо ще доведе до оттеглянето му. Свалянето му все пак беше организирано така, че да бъдат запазени властовите позиции на тогавашната върхушка", коментира Михаил Иванов.

А как в онзи момент двамата са си представяли бъдещето на България след 25 години?

"Никак", признава Ивайло Трифонов. "Ако някой каже, че си е представял бъдещето дори и след година, просто ще излъже. Събитията препускаха, политическата активност в страната нарастваше. За това какво ще се случва след 10 или 15 години никой не мислеше. Даже във Великото народно събрание всички бяха подчинени само на злобата на деня - въобще не се мислеше в перспектива. В политически план течаха преобразувания, във ВНС се водеха нескончаеми битки и словесни патаклами, спореше се дълго за ненужни неща, например - да има ли лъвчето от националния герб корона или не. След това стана ясно, че основната задача на избраниците от комунистическата партия, прекръстила се вече в "социалистическа", беше да отлагат нещата максимално, за да заемат по-добри позиции в икономиката, сиреч - икономическата власт да премине в политическа. И те се справиха с това блестящо. Визионерство липсваше и през първите години след промяната. Знаеше се, че трябва да има пазарна икономика, да се извършва приватизация, да се изграждат институциите на една демократична многопартийна система, с това се занимаваха всички, но кога и как това да стане - никой не мислеше", признава Ивайло Трифонов.

Михаил Иванов също е категоричен: "Не си представяхме бъдещето на България такова, каквото е днес. Беше ни ясно, че страната тръгва по пътя на демократичното развитие и дори си спомням как на митинга на 10 декември казах пред мнозинството, че ни е събрал е стремежът към демокрация. Вярно, давахме си сметка, че икономическият аспект на промяната трябва да се подготви много внимателно, за да доведе действително до пазарна икономика, но това не се случи. Преходът в икономическата област беше извършен под масата, а държавата, с нейните средства и ресурси, премина отново в ръцете на бившите управници. Аз и хората около мен бяхме убедени, че след 5, 10, 15 години, камо ли след четвърт век българите ще живеят в едно нормално общество, подобно на западноевропейското. С всичките му кусури, но демократично! С корупционните му практики, но в пазарна икономика! С колегите ми още тогава бяхме стигнали до заключението, че проблемите около т.нар. възродителен процес ще се превърнат в пречка и аз лично се отдадох на отстраняването на тази пречка. За съжаление и там нещата не се оправдаха напълно", с огорчение си спомня Михаил Иванов.