Как се оцелява в рая?

В Германия ги наричат преселници по бедност, другаде са известни като икономически имигранти. Напоследък те нахлуват масово в Германия - хора, които се опитват да избягат от мизерията в родината си. А това, че в огромната си част тези хора са роми, не променя с нищо факта, че става дума за граждани на България и Румъния.

От началото на 2007-ма, когато двете страни бяха приети в ЕС, броят на българите и румънците в Германия се е утроил на 325 хиляди души. Ако бедните роднини от Изток сега така масово стягат куфарите си, то е защото са решени най-после да си вземат онова благоденствие, което им беше обещано, когато бяха приети в ЕС, пише по този повод списание "Шпигел". Тези хора са тръгнали да търсят рая, но веднъж пристигнали там, им се налага да се борят за оцеляването си - и то в условия, по-мизерни дори от тези, от които бягат.

Твърде много Запад наведнъж

Много от тези хора не са в състояние да разберат новия свят, в който са попаднали. "Някои от тях не правят разлика между кайма и телешко месо", казва Ева Рут Веме, която на доброволни начала помага на новодошлите. Нощем често й се налага да кара ромки в напреднала бременност до родилното. През деня пък попълва документи за отпускане на социални помощи или детски надбавки. Ева Рут Веме е срещала роми, на които им става лошо от скоростта на градската железница, а други засрамено отвръщат поглед от разголените манекенки по рекламните плакати. Много от новодошлите изпитват истински страх от служители, които ходят с пиърсинги или екзотично сплетени коси. "Това е прекалено много Запад наведнъж", казва Веме.

Дали на строителната площадка или при търсенето на жилище - тези хора са подложени на безскрупулна експлоатация, четем по-нататък в публикацията. Често са принудени да работят за 3 евро почасова надница - на черно, без да бъдат осигурявани от работодателя. Спят в мазета без отопление, върху овехтели матраци, за което плащат по 200 евро на месец.

Но това не е всичко: сред германците, живеещи от социални помощи, напоследък е станало много популярно да пускат в жилищата си български и румънски роми. Натикват ги като овце в кошара, за което им искат по 500 евро на човек за наем. Има ги и така наречените "помощници", които взимат от пришълците до 2 хиляди евро в брой, за да им попълнят молбата за детски надбавки, а предприемчиви посредници взимат по 4 хиляди евро за настаняването на ромско семейство в порутено жилище без никакви удобства.

Неудобната истина

Брюксел е оставил засегнатите германски общини да се справят сами с проблема с пришълците. Но това няма как да функционира, посочва по този повод "Нойе Цюрхер Цайтунг". Политиците свикнаха да отлагат решаването на проблемите, породени от миграцията. И забравят, че в кризисни времена като сегашните тяхната отговорност нараства. За да отговорят на обществените очаквания, те трябва да наложат известни корекции в договорите за разширяване и свободно придвижване в рамките на ЕС. Това звучи грозно, да, но всичко друго би било повече от безотговорно, коментира "Нойе Цюрхер Цайтунг". Когато една държава прехвърля отговорностите по вертикала надолу, тя подкопава собствения си фундамент. Това е неудобната истина.

Отлагането на решенията не вещае нищо добро. Защото все някога ще настъпи денят, в който проблемите ще са станали вече нерешими. Това ще бъде краят на политиката. Или поне на политиката на демократичната държава, заключава "Нойе Цюрхер Цайтунг".

АГ, НЦЦ, ШпО, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел