Как се експлоатират чужденци

В продължение на осем месеца един румънец е бил назначен на работа в една германска кланица. След това го уволнили. Предполагаемата причина е следната: мъжът, който иска да остане анонимен, успял да намери работа в същото предприятие и на сестра си, но не чрез посредническата фирма, която взимала за подобни услуги по 800 евро. Малко по-късно му дали да подпише някакъв документ на немски език, който той изобщо не разбрал. Оказало се, че е подписал собственото си уволнение.

"Такива случаи има много", казва Саболч Сепси от Германския синдикален съюз. Той е виждал не една и две подобни съдби като тази на румънския работник. Откакто през пролетта на 2012 синдикатите в Германия прокараха по-високи тарифни заплати за работниците, назначавани чрез фирми за наемане на персонал, все повече работодатели си намират "вратички" чрез специални фирмени договори. Те им дават правото да не се съобразяват с разпоредбите на тарифния договор за съответния бранш, съответно и с договорените минимални заплати. Междувременно т.нар. фирмени договори са станали масови. Такива се сключват в почти всички браншове на германската икономика - от търговията до машиностроенето. С подобни договори се назначават не само чуждестранни работници, но и много германци.

Шокиращи случаи

Централна особеност на т.нар. фирмени договори е това, че заплащането на труда отчита конкретно извършената работа, а не часовете, прекарани на работното място. "Срещу това по принцип не може да се възрази", казва Кристиян Брункхорст, представител на Синдиката на металиците в Германия. "Проблемът обаче е в това, че предприятията започват все по-често да ползват т.нар. фирмени договори, за да ограничават правата на работниците, да въвеждат дъмпингово заплащане и да влошават условията на труда", добавя той.

Така например магазин за хранителни стоки възлага на фирма-подизпълнител определени дейности, които се заплащат на парче: да кажем зареждането на определен брой рафтове със стоки. По този начин се заобикалят валидните тарифи за заплащане, а работниците, които се трудят към подобни подизпълнители по принцип получават значително по-ниско заплащане от онези, които са назначени на тарифен договор. Трудовата безопасност също страда, защото "нискотарифните" работници не винаги получават необходимата им техника.

Поради всичко това в Германия т.нар. фирмени договори отдавна са обект на критика. През последните години медиите изнесоха редица шокиращи случаи на експлоатация. Особено много се писа за кланиците, които предпочитат да наемат чужденци на дъмпингово заплащане за крайно тежък труд.

По 3,80 евро на час

Преди две седмици един трагичен инцидент в град Папенбург поднови този дебат. При пожар в северногерманския град загинаха двама румънски работници на възраст от 32 и 45 години. Двамата били назначени от подизпълнител на корабостроителната фирма "Майер". Според съобщения на "Зюддойче Цайтунг", двамата румънци са получавали надница от 3,80 евро на час.

Няколко дни след инцидента, корабостроителницата излезе със "социална харта", в която се обявява срещу дъмпинга на заплати, дискриминацията и детския труд. В нея тя апелира за въвеждане на минимална часова надница в бранша от 8,50 евро. До септември в корабостроителницата се очаква да бъде сключен и тарифен договор, засягащ условията на труд на хората, които имат само фирмен договор. Дали обаче този тарифен договор ще бъде възприет и от други фирми? "Това не е ясно", казва експерт по труда от Германското сдружение на работодателите.

Автор: Щ. Хьопнер, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева