Испания е друга, но каква?

Няколко въпроса са от централно значение. В състояние ли е страната да се измъкне сама от батака? Или след Гърция, Ирландия и Португалия ще се окаже следващият воденичен камък на шията на ЕС? Ще издържи ли обществото - в което близо една четвърт от всички трудещи се, включително половината от младежта, са без работа, - на това напрежение? Ще удържи ли новото правителство на консервативния премиер Мариано Рахой?

Правителството се опитва да се справи със задачите си и същевременно да следва препоръките на ЕС. На призивите за бюджетен режим Рахой реагира с двойното обещание за финансова дисциплина и по-нататъшни структурни реформи. Резултатите обаче ще се усетят едва в средносрочна перспектива. Но ако впечатлението от първите сто дни на кабинета Рахой не лъже, Испания явно получава поне по-голям кредит на доверие от международните финансови пазари, а и местните предприемачи.

Политика в сянката на икономиката

Удивителният социален мир продължава да се крепи на сплотеността на семейството, въпреки че днес има един милион испански семейства, в които и двамата съпрузи са без редовна работа. Скоро впрочем този социален мир ще бъде поставен на изпитание от заплануваната обща стачка.

В същото време икономическите грижи притъпиха отчасти експлозивната сила на редица трайни политически проблеми. Тъй като Рахой се е концентрирал върху икономиката и не обръща почти никакво внимание на някои други обществени проблеми, повечето конфликти от седемте години под управлението на социалиста Сапатеро са като замразени: сепаратизмът, "двете Испании", конфронтацията между църква и държава. Същевременно това е добре дошла пауза в безплодните и саморазяждащи противоречия на испанското общество.

За това допринася съществено и това, че кошмарът ЕТА изглежда свърши. С обявеното преди няколко месеца "окончателно примирие" и спазваното оттогава обещание за отказ от атентати започна постепенното пречистване и на така дълго прояденото от страх общество в страната на Баските.

Ала падането на Испания от висините на стопанския растеж и благосъстоянието, които след петнайсет златни години изведнъж секнаха, все още не е преработено душевно от испанците. Защото през 2008 се спука не само кредитният балон, а и визията на Сапатеро за пълна заетост, присъединяване на Испания към Г8, увереността, че страната ще "изпревари" не само Италия, но и Франция.

Различна ли е Испания?

Под рекламното мото Spain is different страната агитираше успешно не само за привличането на още повече туристи. Марката Испания беше станала синоним на блестящи успехи в спорта, модата и кухнята. Към това се добавяше и жизнерадостен стил на живот, какъвто други се опитваха да имитират.

Днес обаче, когато чуят, че "Испания е различна", другите се сещат преди всичко за това, че безработицата е двойно по-висока от средното европейско равнище. Така че съмненията в чужбина и отново избиващите на повърхността комплекси за малоценност вътре в обществото ще се разсеят, едва когато на испанците им се удаде със собствени усилия да решат проблемите си. Те са способни на това.