Испания вече ще пести

Испания се намира в тежко положение, и премиерът Мариано Рахой не го отрича. Разходите на страната растат непрестанно, а светлинка в тунела така и не се вижда. На заплахата испанското правителство ще противодейства със строги икономии - до 2014 година трябва да бъдат спестени общо 102 милиарда евро. Това става ясно от представения в Мадрид нов проектобюджет на страната. Първоначално правителството предвиждаше икономии за същия период в размер на 65 милиарда евро. Сред новите мерки са вдигане на ДДС и премахване на допълнителните възнаграждания в обществения сектор.

Прогнозите се разминават

В същото време испанското правителство остава оптимистично. За 2013 година то очаква незначителен икономически спад от едва 0,5 процента, след което се надява Испания да се върне в зоната на растежа. Прогнозата е за 1,2 процента ръст през 2014 година.

Очакванията на МВФ се разминават с тези на правителството в Мадрид - 1,2 на сто спад през 2013 година и ръст от 0,9 на сто за 2014-та. ЕК поиска от испанското правителство да представи проектобюджетните си сметки за 2013 и 2014 година, като в замяна на това даде отсрочка с 1 година за намаляване на бюджетния дефицит. Испанското правителство се ангажира да намали задълженията от 8,9 % на 2,8 на сто от БВП през 2014 година. Еврозоната отпусна на Испания финансова помощ в размер на 100 милиарда евро за саниране на банковия сектор. Съществуват опасения, че Испания ще се нуждае от помощ и за да постави в ред държавния си бюджет. В петък премиерът Рахой не изключи подобна възможност. Той заяви, че искал да "провери" одобрените от ЕЦБ стъпки в борбата срещу дълговата криза, и след това щял да вземе "най-доброто решение в интерес на испанците". Шефът на ЕЦБ Марио Драги не изключи ново изкупуване на държавни облигации от закъсалите страни от Еврозоната, без обаче да визира определени държави.

Под Спасителния чадър става тясно...

Друга грижа на спасителите на еврото е бившата отличничка Словения. Икономическата ситуация в малката страна се характеризира с едва кретащи банки и липса на стопански растеж. Агенция Moody's понижи значително кредитния рейтинг на Словения от А2 на Баа2. Така Словения вече се намира само на две стъпки от кредитната оценка, която в борсовите среди се нарича "боклук", и след която държавните облигации не се препоръчват повече като инвестиционен инструмент.

Още през юли стана ясно, че Словения е следващата кандидатка за място под Спасителния чадър. Експертите вече не вярват, че страната е в състояние сама да се справи с финасовите си проблеми. Всъщност Словения има само два полезни хода: или изцяло да се "подслони" под Спасителния чадър, или по примера на Испания да потърси помощ само за закъсалите си банки. Също както Кипър, който през юли поиска финансова помощ, Словения е твърде малка, за да изостри допълнително кризата в Еврозоната. Но дискусията за прибиране на шеста страна под Спасителния чадър идва в неподходящ момент - когато се води дебат за това, дали ЕЦБ да продължи масирано да изкупува държавни облигации на закъсалите държави.

Словения е един от най-малките членове на Еврозоната. Страната въведе общата валута през 2007 година. А след известен икономически подем, през миналата година страната отново затъна в рецесия.

АГ, ДПА, Шпигел, Блумбърг, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов