Gedächtnis Frauen Männer

Тя няма да каже: "Изгубих двайсет години, за да го създам, да го галя по главата, когато е паднал. Да го пазя от останалите жени - разбира се, стига да е достатъчно интересен, че да има опасност. Тъкмо ако е интересен обаче, той никога не може да бъде само твой. Много са съблазните, много са очите, които му се възхищават, много са устните, които се облизват жадуващо. И най-вече, много са хвалебствията: Колко си умен, колко си хубав, а за интересен - да не говорим! Блазе на жена ти!

Най-умните отговарят, че много обичат жена си. Е, вярно, тя се е променила през годините и не е вече същата... Е как ще е същата? Работа, деца, къща, че и да го крепи него, гениалния и умен мъж.

Да не говорим за креватните истории...

Ако пък мъжеството му е закърняло, пак тя ще го гали и нежно ще му повтаря: "Няма значение, нас друго ни свързва."

А най-несимпатично е при така нарачените творци, които непрекъснато си търсят нови и нови музи, за да се радва човечеството на произведенията им. Такива примери имам много, но да не навлизам в чужди води.

Най-яркият пример обаче не мога да не споделя. Любима моя приятелка чу преди години от още по-любимия си мъж следното забележително оправдание: "Ти си Бог, но тя е царицата." В онзи момент той спеше с царицата, естествено. Кой би посегнал сексуално на Бог?

И само още един ще спомена. Той пък си тръгна и не каза нито дума на изумената си, съсипана жена. Минаха години, докато се престраши да ми обясни: "Ами нямаше как да й го обясня..."

Ех, тази ужасна женска памет!

Нямало ли? Начини има, но отнемат много енергия, а творецът (тази дума трябва скоро да я сменим, че за нищо не става, освен за иронията, която влагам аз и други като мен), та "творецът" си я пази, че иначе как ще ни радва с поредното изригване на творческото си въображение.

Наблюдавайки през годините света около себе си, аз установих, че мъжете имат много услужлива памет. Понякога те просто изтриват жената от там, сякаш е само сбъркана дума, за да имат сила да продължат. Да продължат, разбира се, със следваща жена.

Изречението, което мъжът мрази и всячески се бори никога повече да не чуе, гласи: "Абе какво ми се правиш - нали те помня!" Ех, тази ужасна женска памет! Тя направо разсипва бившите ни мъже. Дайте да ги пощадим. Да напишем спомените си за тях. Хем да се освободим, хем да излезем на чисто със себе си и с тях. Защото само тогава имаме шанса да срещнем следващия, който пък нас да ухажва и глези.

Любимци наши, не ни дразнете!

Разбира се, спомените ни ще се различават. Интелектуалките ще изсипят романтични, изискани разкази, в които от жертви ще се превърнат в ангели-закрилници и спасители на мъжете си. Другите, с по-малките претенции, ще извадят тежките, отчаяни спомени на съкрушени същества, трети пък ще споменат неминуемо тоалетната чиния и началото на спора (капакът - вдигнат или спуснат?) като начало на края на този ужас.

Любимо ми е обаче зашеметяването на много мои и чужди мъже, които, опиянени от собствените си качества, вдъхновено говорят по медиите: "И всичко съм постигнал сам в този живот!"

На тях ще им кажа: "Любимци наши, не ни дразнете, че нали знаете, и нашата памет е доста услужлива."

Тъй че, драги жени, дайте малко памет на мъжете си още преди да ви напуснат. Ще им трябва за следващото интервю.

Автор: Шоши Карталева, Редактор: Александър Андреев