1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Живот сред огризки

17 януари 2012

"Ям, каквото ми подхвърлят", казва един от пребиваващите в България бежанци. Тъй като за търсещите убежище няма място, те живеят в лагери като затворници - и то в разрез не само с националното, но и с европейско право.

https://p.dw.com/p/13khQ
Хуманност ?Снимка: picture-alliance/dpa

Посещението в бежанския лагер в Любимец, недалеч от българо-турската граница, не е за хора със слаби нерви. Постоянно задаваният на различни езици въпрос гласи: "Защо ни държат в затвор?" Един 20-годишен тунизиец добавя: "Не знаем защо сме задържани. Никой не ни казва какво става". Друг бежанец-алжирец пита: "Нима България не е в Европейския съюз? Нямате право да ме държите в затвора."

Нелегално решение без алтернатива

Хората, които идват да търсят убежище в България /средно около 1000 души годишно/, първоначално попадат в лагери - в Любимец или Бусманци. Повечето остават там в продължение на месеци, в пълно противоречие както с националното законодателство, така и с европейските директиви. Мнозина се опасяват, че ситуацията може да се влоши допълнително с влизането на България в Шенгенската зона, тъй като оттам нататък броят на нелегалните мигранти ще нарасне рязко.

Българските власти признават, че нарушават европейското законодателство, но изтъкват, че в специално създадените за бежанците центрове могат да бъдат настанени само 400 души. Директорът на държавната Агенция за бежанците Никола Казаков казва, че се налага кандидатите за убежище да бъдат затваряни, тъй като други места за настаняването им няма.

Asylbewerber Griechenland Antrag auf Bleiberecht Flash-Galerie
Условия като в затворСнимка: AP

Решенията по молбите за убежище в България би трябвало да се вземат в рамките на шест месеца. На практика обаче всичко трае много по-дълго. За да получат правото да напуснат лагерите, бежанците трябва да подпишат декларация, с която уверяват, че имат къде да отседнат и могат да се издържат сами. Това изискване е причина мнозина да си измислят несъществуващи адреси.

"Един бе дал адреса на Българския червен кръст и бе освобеден веднага, но всъщност нямаше къде да отиде", казва Линда Ауанис - иракчанка, която е в ръководството на Българския съвет на жените бежанки. "Някои афганистанци казват, че знаят за жилище в София, в което прибавивали близо 20 души."

В порочен кръг

"От няколко месеца съм на улицата. Ям веднъж на два дни - каквото ми подхвърлят. Отслабнал съм около 10 килограма. Досега никой не ме е поканил на разговор във връзка с молбата ми за убежище, а процедурата постоянно се отлага", разказва 20-годишен иранец, предпочел да остане анонимен.

Паям, който е бил подложен на полицейско преследване и изтезания в родния си Иран, първоначално поискал бежански статут в България, но впоследствие стигнал до Великобритания, където имал роднини. Три месеца по-късно обаче е екстрадиран обратно в България, съгласно така наречения "Дъблински регламент", разпореждащ бежанците да бъдат връщани в тази държава-членка на ЕС, в която най-напред са поискали убежище.

В София втората молба на Паям все още не е регистрирана - пет месеца след подаването й. Той няма възможност да наеме жилище, няма как и да тегли пари от сметката си. Мнозина от търсещите убежище в България попадат в порочен кръг от кандидатствания, откази, обжалвания и нови молби.

Infografik Fluchtwege nach Europa
Пътят на бежанците към Европа

Мохамед е от Афганистан, на около 35 години е. В България е от 12 години. Той все още очаква окончателното решение по своето искане за убежище, след като е подал осем различни молби. "Не мога и не искам да се върна в Афганистан, където животът ми е в опасност. Не мога да си позволя да платя на трафикантите, които ми предлагат да ме изведат в някоя друга европейска държава. Тук мога да работя само незаконно. Какво ми остава - да крада или да стана престъпник?", пита той.

В Румъния е по-добре

И Румъния е кандидатка за членство в Шенгенската зона, и към нея притокът на бежанци е огромен. Но Букурещ разполага с по-добри възможности за приемане на бежанците, в страната има пет специализирани лагера, в които могат да бъдат настанени 1 200 души. И макар броят на отхвърлените молби да е висок, Румъния все пак предоставя така наречения "статут на толериране", благодарение на който кандидатите за убежище, по чиито случаи още не е взето решение, могат да останат в страната законно.

Според проучване на Британския съвет Румъния е по-напред от България и що се отнася до интеграцията на чужденците. От събраните данни излиза, че Букурещ предоставя на търсещите убежище относително неограничен достъп до пазара на труда, при положение, че вече са живели една година в страната. Освен това имигрантите могат да получат румънско гражданство, без да губят собствената си националност.

Заради географското си положение обаче Румъния привлича по-малко бежанци от България. "Не очаквам ръст в молбите за убежище след присъединяването към Шенгенската зона. Румъния си е бедна страна и затова не е толкова привлекателна", казва Каролина Марин, адвокатка, която работи за бежанския лагер към ООН в Букурещ.

Репортаж за германския всекидневник "Зюддойче цайтунг" на Юлиана Колева, удостоена през 2011 с награда за разследваща журналистика на Балканите на фондациите "Роберт Бош" и "ЕРСТЕ".

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми