1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Енергийната сага между Москва и София

4 ноември 2012

Задкулисие и обрати: заради тях даже и краткосрочни прогнози за енергийни доставки и енергийни проекти между Москва и София вече са невъзможни. Поредното доказателство - набързо отложената визита на Путин в България.

https://p.dw.com/p/16bfi
Снимка: Valentina Petrova/AP/dapd

Кремълският властелин трябваше да обяви заедно с българските си домакини официалния старт на изграждането на българския участък от  газопровода „Южен поток“. Предстоящият зимен сезон и изострянето на традиционната за тази част от годината  „газова война“ между Москва и Киев обаче отново висят като  Дамоклев меч върху зависимата  в над 80 процента от руски доставки българска енергетика.

Височайшата визита трябваше да засвидетелства твърдата воля на двете страни за коопериране. След като българската страна официално се оттегли от изграждането на нефтопровода Бургас - Александруполис и на българо-руската атомна електроцентрала край Белене, газопроводът „Южен поток“  остава последният активен българо-руски енергиен проект от утвърдените преди близо 5 години три начинания, събрани под  помпозното лого  „Голям шлем“. „Не съм сигурен дали след посещението си в Турция през декември президентът Путин ще отскочи и до съседна България. Системата на  Москва  за информиране на обществото остава все така непрозрачна, както беше по времето на Брежнев и Черненко. Тогава най-слабите студенти по политология предсказваха ходовете на Кремъл според  това как съветските лидери се гледат, прегръщат и целуват, или пък според това дали са излезли на трибуната с развързани обувки. В този смисъл „кремлинологията“ е приложима и за българо-руските отношения. Каквото се решава в тях, се решава в последния момент и от прогнозиране няма никакъв смисъл“, твърди политологът Огнян Минчев.

Energiemarkt in der Ukraine
"Южен поток" e твърде скъпо начинаниеСнимка: picture-alliance/dpa

Новата кремлинология

Дори „Южен поток“ не зависи от България, смята Минчев. Страната е поела ангажимент да го подкрепи, в случай че Москва в крайна сметка реши да изгради новата газова връзка до Италия и Централна Европа. Това е много скъпо начинание. Инвестициите само за прокарването на газопроводното трасе по дъното на Черно море се оценяват на най-малко 16 милиарда долара. Всъщност това е  екстравагантен начин Русия да заобиколи непредвидимата  Украйна, която постоянно оспорва цените и таксите за преминаващия през територията й руски газ. Няма прозрачност и по отношение на екологическия риск от ежегодното преминаване по дъното на Черно море на поне 35 милиарда кубически метра газ годишно – в случай, че проектът бъде осъществен.

Известно е само, че при изграждането на начинанието-близнак „Северен поток“, „Газпром“ беше принуден да похарчи 100 милиона евро само за екологически проучвания по дъното на Балтийско море. За подобно мащабно проучване в Черно море и неговата българска акватория още никой нищо не е чул. Няма и информация кога най-после България ще изгради спасяващите я от зимата в българо-руските отношения интерконекторни връзки с газопреносните системи на Гърция и Турция.

Горчивият хап „Белене“

 Безспорно е обаче, че в момента не особено добрите отношения между някога „братските“ страни България и Русия вървят все по на зле, особено след като през пролетта София поиска да бъде спрян най-големия двустранен енергиен проект – изграждането на оспорваната отвсякъде и във всичко  втора българска ядрена електроцентрала. Москва първоначално стисна зъби, след което обаче - неочаквано за София - чрез руската държавна компания „Атомстройекспорт - предяви иск пред международен арбитражен съд за един милиард евро „неустойки и пропуснати ползи“ заради оттеглянето на  българската страна от проекта.

Bulgarien Kernkraftwerk Sofia Protest
Рискован проект, който би сринал българската икономикаСнимка: picture-alliance/dpa

Според плановете на руския монополист изливането на бетона в корпуса на АЕЦ „Белене“ трябваше да започне още през септември миналата година. София мотивира горчивия за Москва хап както с липсата на международен инвеститор, така и с от дадената от британски консултант лоша икономическа перспектива и оценка на начинанието, чиято цена неочаквано се оказа двойно по-голяма от планираните първоначално 4 до 6 милиарда долара. „Когато проучих проекта за „АЕЦ“Белене“, бях изумен от обилния, крещящ недостиг на елементарна професионална логика. Проектът е изключително тежък и неуправляем като икономически, екологически и социален риск за недобре балансираната и крехка българска енергетика. Образно казано, той ми прилича на слон в стъкларски дюкян“, казва Илиян Василев, директор на българския клон на международната финансова и консултантска компания „Делойт енд Туш“.

Според финансиста, изграждането на  АЕЦ „Белене“ означава България да се присъедини към незавидната компания на изпадналата във финансов колапс съседна Гърция. В самия проект е заложена мина, която може да срине  българската икономика за по-малко от десет години. Огромните дългове, които съпътстват непропорционално големи за  скромните мащаби на  българско стопанство проекти, биха довели до гибелен за страната превес на дълговото й бреме над произвеждания брутен вътрешен продукт. Много опасен е и макроикономическият ефект от авантюрата край Белене, смята Илиян Василев. Затънали в дългове страни трябва да плащат все по-високи лихви на своите все по-разколебаващи се и безкомпромисни кредитори. Испания е плащала на кредиторите си лихви от порядъка на 4.5 процента годишно до  периода на сегашната й свръхзадлъжнялост. Сега обаче страната  е принудена да  покрива нарастващия си кредитен риск с лихви от над  7 процента. А това прави още по-трудно изплуването на повърхността. 

Пътен лист или задънена улица?

„Дори с руско финансиране изграждането на АЕЦ „Белене“ е невъзможно. Независимо че парите на Москва могат да бъдат прикривани като американски или японски инвестиции, източникът няма как да остане неизвестен. А това  е неприемливо за партньорите на България в Европейския съюз и НАТО“, смята политологът Огнян Минчев. Според него дори успех за инициаторите на  насрочения за януари референдум дали да бъде продължено изграждането на ядреноенергийни мощности в страната няма как да доведе до възобновяване на сагата „Белене“. „Подобен референдум няма никакъв шанс да събере пред урните необходимите 4.5 милиона избиратели“, заключава Огнян Минчев.

 Автор: Н.Цеков/ Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми