Евтиният източноевропеец
9 септември 2010
Германското правителство иска да предотврати това, което всъщност вече е ежедневие - и сега много работници от Източна Европа се трудят в Германия на дъмпингови заплати.
Работна седмица с 16-часов работен ден, трудови възнаграждения между 1.50 и 5.40 евро, тоест много под границата на германските тарифни ставки, почти никаква отпуска и мизерни жилища - такива са условията, при които се трудят наетите от Източна Европа работници. Те метат гарите, колят прасета и зидат стени на акорд. В германските кланници се трудят най-ниско платените работници от Източна Европа, отдадени под наем чрез посредник на германски работодатели.
Германците излизат прекалено скъпо
Бернд Майвег от синдиката на работниците от хранително-вкусовата промишленост обрисува ярко тази ситуация: "Ако се плаща по германските тарифни договори, едно прасе се коли за 2.50 евро. Когато обаче тази дейност извършват румънски работници например, това вече става за 1.50. Тоест, тук ние говорим за разлика от 1 евро за животно, от което се продават 100 килограма. В Германия се колят 58 милиона свине и при тези количества роля играе всеки цент."
В безперспективната конкурентна борба много германски работници останаха на улицата, защото са прекалено скъпи за работодателите. Същата картина се наблюдава и в сферата на услугите. Големи и малки предприятия и концерни се възползват от евтината работна ръка. Дори германските железници наемат работници от Източна Европа за почистването на вагоните.
Европейските политици отдавна работят по въпроса за дъмпинговите трудови възнаграждения. Така например, според директива на Европарламента, работници, които работят в друга държава, би трябвало да получават възнаграждения според трудовото законодателство в страната, която ги наема. Когато обаче в страната-приемник няма регламент за минимални трудови възнаграждения, европейските правила не важат.
В Германия съществуват минимални трудови възнаграждения само за отделни браншове, като строителството и почистването на сгради. В много други отрасли, като месопреработвателната промишленост, дори няма тарифни партньори, тоест официални представители на работодателите и работниците, които да съгласуват минимални трудови възнаграждения.
Нови правила за наемането на чужди работници?
Над 10 000 наети от Източна Европа работници се трудят в Германия на базата на т. нар. рамкови трудови договори, при които заплащането се извършва на база общ обем на работа, а не на база на заплатата на отделния трудещ се. След май 2010 година, когато отпадат ограниченията за достъп до германския трудов пазар, федералното правителство иска да продължи борбата срещу дъмпинга в трудовите възнаграждения.
Министърката на труда и социалната политика Урсула фон дер Лайен вече мисли за промени в закона за наемането на чуждестранни работници. Всичко това обаче няма да помогне, смята евродепутатката Евелин Гебхард. Германия е трябвало напълно да отвори границите си за чужди работници още от самото начало, казва Гебхард: "Великобритания например въведе още през 1999 година минимални трудови възнаграждения. Тогава там също се опасяваха, че ще бъдат загубени работни места. Опитът обаче показа, че това не е така. Понастоящем във Великобритания има 3 милиона работни места повече", изтъква германската евродепутатка.
Автор: В. Дик, К. Цанев / Редактор: Д. Попова-Витцел