Гърция - вън от еврозоната?

Политиката е сурова игра - в нея става въпрос за власт, изгоди, интереси и, естествено, за пари. Зад всяко ръкостискане и всяка усмивка се крие някаква сметка. Това важи и за взаимоотношенията вътре в Европейския съюз. Онези, които не го вярват, се заблуждават. В доста дълъг период от време Гърция можеше да разчита, че ще бъде подкрепяна от Европа, докато си стъпи на крака. Но не от симпатии или приятелство, а защото щетите за всички останали в ЕС щяха да са просто непредвидими. Затова и икономически логичната позиция, изразена от канцлерката навремето беше, че оставането на Гърция в еврозоната е безалтернативно.

Поради различни причини обаче тази позиция претърпя развитие. Дълги години европейските партньори, и най-вече Берлин, твърдо поддържаха Атина. От 2010 година насам Гърция получи по две различни спешни програми общо 240 млрд. евро, без това да доведе до особен успех: наложените мерки за икономии и реформи досъсипаха страната. Икономиката на Гърция се срина с 25 процента, а задълженията ѝ скочиха на 180% от БВП. Всеки четвърти грък днес е без работа, а младежката безработица надхвърля 50 процента.

Изборите ще променят коренно ситуацията

Брюксел и Берлин следят ставащото, но без да го обсъждат прекалено активно. Вместо това се говори повече за успехите, които постигна Гърция. Изтъква се това, че страната се е върнала в зоната на икономическия растеж, а бюджетът продължава да се стабилизира. Нито думичка не се обелва обаче за това, колко дребни са тези успехи на фона на голямата катастрофа, сполетяла страната, и колко дълго още гърците ще трябва да стискат зъби. Доскоро изглеждаше, сякаш тази тактика може да се окаже успешна - напоследък Гърция слезе от заглавните страници, а ситуацията в страната изглежда малко по-спокойна.

Всичко обаче се промени с наближаването на парламентарните избори. Очертаващата се победа на лявата популистка партия Сириза разбърка наново картите. Нейният лидер Алексис Ципрас обещава на избирателите да прекрати политиката на строги икономии и да поиска ново опростяване на дълговете. В Берлин това отекна като тревожен звън, защото всякакви нови отстъпки пред едно бъдещо гръцко правителство с един замах биха зачеркнали досегашния курс спрямо Атина.

На този фон германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че няма алтернатива на политиката на реформи, и че ако Гърция реши да тръгне по друг път, ситуацията ще се усложни. Внушението е повече от ясно: търпението на Германия е на изчерпване, и Берлин не вижда причини да го поддържа изкуствено.

Нови алтернативи

Междувременно положението в еврозоната се стабилизира, а механизмът за спасяване на други нестабилни икономики вече е по-добре разработен и по-добре финансово обезпечен, отколкото през 2010 или 2012 година. Опасността от мълниеносно разпространение на "пожара" и в други страни от еврозоната днес е минимална, а това означава, че принудителното задържане на Гърция в нея вече не е без алтернатива. Тъкмо обратното: твърдият курс спрямо Атина би могъл да послужи като предупреждение и към други страни, които също не изгарят от желание за болезнени реформи, като например Франция или Италия.

Засега никой в Берлин не казва официално, че се обмисля възможността за излизането на Гърция от еврозоната. Но и никой не го отрича твърде категорично. С това явно започва нова игра на покер за бъдещето на Гърция. Политиката наистина е сурова игра, а във времена на кризи - много повече от обикновено.