Германската грешка

Става дума за твърденията на водещи германски икономисти, според които кризата може да се овладее трайно само с реформи и консолидиране на бюджета. Става дума за големия въпрос кое е по-гъвкавото решение на кризата - стабилизационната политика или политиката, насочена към стимулиране на конюнктурата.

Отчаяние, депресия и гняв

Експериментите започнаха още в самото начало. Ако година след фалита на американската инвестиционна банка “Лемън Брадърс” двете най-важни икономики в света - американската и европейската - образцово следваха политика, ориентирана към развитие на конюнктурата, след 2010 година пътищата им се разделиха. Америка продължи да залага на силни конюнктурни програми, свързани и с увеличение на дълговете, а Европа под натиска на Германия избра икономическата политика "made in Germany".

Зад тази политика стои идеята, че също като Германия и другите европейски страни се нуждаят от икономическа програма, която да доведе до поевтиняване на труда и разтоварване на държавните каси - с две думи: програма за икономии и реформи. Докато в началото на 2010-та безработицата в Европа и в САЩ възлиза на 10 процента, днес в едната икономическа зона тя е 12 на сто, а в другата - осем процента. В Америка отново изгряват надежди, в Европа са се възцарили отчаянието, депресията и гневът. И то гняв не срещу еврото, а срещу стратегията за овладяване на кризата.

Затъването на Европа

Признаци на подобрение няма. Дори обратното - наложи се прогнозите за развитие на конюнктурата отново да бъдат занижени. Надига се рецесия, която обхваща и северните европейски страни. Целият континент е заразен от нея, защото никъде никой вече не се заглежда и в другата възможна икономическа стратегия, а именно - конюнктурните програми. Международният валутен фонд предупреди наскоро, че курсът на икономии спъва развитието на конюнктурата, а това ще се отрази на световната икономика като цяло. Неслучайно Европейската комисия и председателят й Жозе Мануел Барозу вече обещават, че ще настояват за отслабване на курса на строгите икономии. Всичко това е правилно и говори срещу германската позиция, която вече губи все повече привърженици. Ако в началото на еврокризата северните европейски страни и Франция стояха зад германската стратегия на икономиите, днес нещата изглеждат другояче. Германската терапия остава на практика безуспешна, а практическото доказателство за необходимостта й - неустойчиво. Германия е изолирана и в Европа, и в Г 20.

Кога германската политика ще осъзнае, че сегашното положение може да се овладее само чрез комбинация от реформи и програми за съживяване на икономическата конюнктура? И кога ще проумее, че втората по големина икономика в света не може да разчита само на износа в стремежа си да сложи край на рецесията? Дано германските политици осъзнаят това преди и в Германия безработицата да нарасне стремително.

АГ, ДПА, КЩА, Б. Рачева; Редактор: Б. Михайлова