България, хората и НПО-тата

От българския екран може да се чуе и види невъзможното: групата на гражданите е напълно отделена от групата на неправителствените организации, като двете успяват включително и да враждуват помежду си.

Всеки срещу всеки

Първият пример е отпреди десетина дни. В предаването „Референдум“ на БНТ можеше да се види как всяка от двете групи говори за другата като за нещо обособено и не особено привлекателно.

Последният пример доби повече публичност, защото беше свързан със скандал, разиграл се при президента. На въпросния ден представителите на протестиращите напуснаха консултациите при държавния глава, включително защото в тях участвали икономисти от неправителствения сектор. По-точно казано: синдикатите протестираха срещу хората от НПО, а хората от „Орлов мост” протестираха първо срещу синдикатите, а после и срещу НПО. "Няма да седим на една маса с тези, срещу които се борим“, каза един от протестиращите. „Не сме доволни от реакцията на политическата класа“, беше написано в декларацията им.

На срещата бяха поканени бизнесмени, които не дойдоха; министри и депутати нямаше. Срещу кого тогава е борбата? И от кого е съставена тази "политическа класа"?

Що е то гражданско общество?

Случката илюстрира нещо, за което социолозите говорят от години. И то е, че гражданите изобщо не смятат, че гражданските организации изразяват техните интереси.

През 2009 година Институт „Отворено общество” огласи данни, съгласно които само 22 процента от хората в България имат доверие на неправителствените организации, а само 4 процента смятат, че в НПО-тата няма корупция. Друго изследване от същата година пък показа, че огромна част от хората всъщност не умеят да дефинират понятието „гражданско общество“, след като вярват, че неговите „автентични представители“ са предимно студентите и пенсионерите. Четири процента от анкетираните дори бяха преценили, че „автентичните представители“ на гражданското общество са футболните фенове. Още тогава стана ясно, че принципът на представителството е застрашително подменен с функционалното отъждествяване.

Пак тогава мнозинството от запитаните бяха заявили, че проявяват своята гражданска активност чрез следното: изпращането на СМС-и за дарителски кампании.

Чия е вината?

Тези данни достатъчно рано показаха, че огромна част от българските граждани дори не знаят кой би следвало да говори с техния глас. А камо ли да му имат доверие. Нямаше нужда от емпирика при президента. Единственото, от което има нужда, е публично признание на факта, че за много българи местните НПО-та представляват единствено себе си.

Друг е въпросът дали за тази ситуация е виновно само незнанието на хората или поведението и дейността на по-популярните столични НПО-та, които от година на година говорят с все по-неразбираеми думи на все по-ограничена и самодостатъчна аудитория. И най-закономерно биват облепвани на улицата с етикети от рода на този за "политическата класа".

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел