1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Аз само аз ли съм?

АГ, ЗЦ, БУ, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева13 януари 2012

Всеки го е срещал, макар и да не го познава - Другия в мен. Онзи, който понякога ни кара да се съмняваме, че ние сме ние, и когото психолозите наричат "другото Аз". Кой е този непознат, който живее вътре в нас?

https://p.dw.com/p/13iPG
Кой строи душата ни?Снимка: AP

Раздвоение на личността - с този термин експертите наричат една сравнително нова човешка болест. До 1980 година са били известни едва 200 случая на индивиди, показващи симптомите на това заболяване. Шест години по-късно само в САЩ повече от 6 000 души са диагностицирани като страдащи от раздвоение на личността.

Психолозите не са единни за това какво стои в основата на заболяването. За част от експертите раздвоенията са плод на личната фантазия на пациентите и нямат нищо общо с действителността. За други раздвоението на личността е истински процес, един вид стратегия за оцеляване у хора, които като деца са били подложени на големи страдания. Но и самите пациенти не са единни: едни винят за това своите мъчители като деца и дори завеждат съдебни дела срещу тях, а други смятат, че виновни за сегашните им страдания са лекарите, каращи ги да влизат в ролята на Другия Аз, на хора, животни или предмети, с които пациентите се отъждествяват.

Junge Frau verdeckt ihr Gesicht
Какво не знаем за себе си?Снимка: Fotolia/Piotr Marcinski

Да живееш в кожата на друг

Напоследък има известно затишие около болестта. Тя обаче си е тук, макар и нещата оково нея да не изглеждат толкова страшни, както си го представят лаиците, казва Кристиян Шмал от Централния институт за душевно здраве в Манхайм. Специалистите я наричат ДРИ - Дисоциативно Разстройство на Идентичността. Под това те не разбират толкова влизането на една личност в няколко роли. "Само в изключително редки случаи, ако въобще съществуват, пациент може да се изживява като различни личности, всяка с различна външност и поведение", казва Шмал.

Според него в миналото много нещо около болестта са били преувеличавани. Около нас обаче има немалко хора, които имат чувството, че понякога у тях се е вселил друг човек; че са подвластни на чуждо поведение; че части от съзнанието им съществуват отделно едно от друго; че се отчуждават сами от себе си. Опитът с такива пациенти поазва, че те често говорят за обстоятелства, които ги травмират.

Подложен на екстремно натоварване, у човека може да настъпи разделяне на чувствата от разсъдъка. Той може да започне да възприема части от себе си, познанието за себе си и собственото си поведение отделно и независимо от съзнанието си, казва директорът на Психиатричното отделение към университета в Грайфсвалд Харалд Фрайбергер. Той също е привърженик на т.нар. теория на травматичния синдром.

Все още не знаем дори колко разпространено в света днес е това заболяване. Точни изследвания не са правени, казва Фрайбергер. Всички проучвания дотук са използвали или твърде разнородни методи, или резултатите от тях са били толкова различни, че не позволяват да бъдат направени общи изводи. Много се спекулира и с това, че раздвоението на личността било чисто "женска болест", т.е. че засягала предимно представителките на нежния пол.

Abbildung Zeichnung Mann
Бягство от травмитеСнимка: Fotolia/PinkShot

ДРИ ще е дълго сред нас

Днес подобни твърдения не издържат: преди, когато не е имало това, което днес наричаме семейно планиране, и реални възможности за правене на кариера, много жени са изпадали в криза на идентичността. А раздвоението на личността е метафората, с която са били обяснявани подобни състояние и личностни поведения.

Безспорно изглежда само едно - че това заболяване ще продължи да съществува. В новата редакция на американския каталог на болестните диагнози DSM IV няколко заболявания са свалени и вече не се водят на отчет. Което обаче не можем да кажем за Дисоциативното Разстройство на Идентичността.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми