1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

А турското кафе как да се казва?

4 юни 2012

В България има хора, които май са забравили, че страната с насилие преименува 1 млн. души. Иначе надали щеше да им хрумне да възродят тази практика. Само дето този път се преименуват не хора, а местности с турски имена.

https://p.dw.com/p/157OD
Снимка: DW/Ilcheva

Коментар на Татяна Ваксберг:

Този път преименуването се извършва не от някаква централизирана власт, а от приблизително свободно избраните местни власти във Варна и Пловдив. След като двата общински съвета взеха решение да преименуват Джумаята в Пловдив на „Римски стадион“ и плажа Кабакум във Варна на „Големия пясък“, се оказа, че още над 500 географски обекта чакат одобрение за подобен род преименуване.

Реакцията на Борисов

Не е сигурно дали това е повече глупост или по балкански утолявана жажда за реваншизъм, но е сигурно, че се казва рецидив. Страна, извършила най-масовото насилие на късния комунизъм в Европа с преименуването и депортирането на стотици хиляди турци, би следвало да бди и над най-малкия намек, че повторението на нещо подобно е възможно. Вероятно са се намерили добри външни съветници, които да разяснят това на универсалния управител Борисов, защото реакцията му се отличава с рядко проявявана адекватност: той не препоръчва на общинските съветници на ГЕРБ да подкрепят преименуването.

Реакцията на премиера е много сериозен и еднозначен сигнал за това кое е политически приемливо и кое не, но тя определено не е достатъчна. Огромна част от централния и местния политически елит наистина смята, че доброто управление е равно на прикрита далавера плюс политически решения, гальовни към стереотипните нагласи. Нищо чудно дори да мислят, че ислямофобията е нещо модерно в цяла Европа и че те успешно ще се впишат в тази мода, стига да отнемат езиковата концесия на плажа Кабакум.

Fes Tarbusch Türkisch Türkei Kopfbedeckung
Нежеланите турски именаСнимка: Fotolia/Ivonne Wierink

Всъщност проблемът при взимането на подобни решения не е в това какъв интелектуален заряд ги е предизвикал, а в това какво послание изпращат. За мюсюлманите в България тази страст към преименуването е поредно съобщение: следата от вас не е желана тук. За мюсюлманите извън България това е пореден пример за антиислямски настроения, които не просто нарастват в цяла Европа, но и се отличават с разнообразие на проявите - от ръста на крайната десница в някои страни до оскверняването на джамии в други и неприемането на работа на мюсюлмани в трети. И без да броим крайните примери като този с норвежеца Андерш Брайвик, който твърдеше, че е бил в състояние на самоотбрана спрямо мюсюлманската заплаха за Европа, и без да броим и така наречените „дюнер-убийства“ в Германия.

Преименуването на махали и бостани

Надали взимащите подобни решения в общинските съвети във Варна и Пловдив са мислили за подобен общоевропейски контекст, в който може да попадне тяхно решение от толкова немотивирано естество. Но е много вероятно премиерът да се е противопоставил тъкмо защото е бил известен за риска преименуването на махали и бостани да се озове в подобен контекст. И сега е налице един частично потушен пожар - хем няма да се разгори, хем причината за това няма да е някакво реално разбиране на проблема от страна на общинските власти, а изпълнение на премиерския съвет, който в пирамидалното сегашно управление има силата на заповед.

Автор: Т. Ваксберг, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми