1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПанорамаАлбания

Жените в Албания, които избират да живеят като мъже

2 август 2023

На някои жени в Албания им се е налагало, а други сами го решавали - да живеят живота си като мъже. Полагали са клетва, че ще останат непорочни и няма да имат свои семейства. "Бурнешите" са на изчезване в новия век.

https://p.dw.com/p/4UgpN
Бурнеша Шкуртан Хасанпапай, 2016 година.
Снимка: Getty Images/AFP/D. Dilkoff

Когато е на осем години, албанката Дранде губи при инцидент двете си ръце. Тя си дава сметка, че нито би могла да се омъжи, нито да отглежда деца. И още същия ден решава да стане "бурнеша" - заклета девственица, която живее като мъж.

Обичаят е бил разпространен на Балканите – корени се в миналото, когато там - както и в по-голямата част от света, няма място за силни, самоуверени и самостоятелни жени със собствено мнение. В продължение на векове за жените този е единственият начин да водят живота, който биха искали – като се откажат да бъдат жени. По време на патриархата мъжете стоят много по-високо от тях.

При патриархата жените трябва да мълчат

По данни на National Geographic днес все още са останали 12 "бурнеши" - Дранде Додай, която е на 68 години, е една от тях. Всяка има своя история, а режисьорът Лукас Тилке се е срещнал с три от тях - Дранде, Бердие и Джистина. Дранде става "бурнеша" от отчаяние, а друга такава - Бердие предприема тази стъпка по убеждение. Още на млади години забелязва, че предпочита да си играе с момчетата, както и, че като момиче принципно към нея се отнасят по-различно, отколкото към момчетата около нея. Джистина пък вече е на 23, когато решава, че иска да посвети живота си на своите роднини и познати и не иска да създава семейство.

"В нашето село жените никога не говореха – това беше позволено само на мъжете. Като жени бяхме длъжни да се съгласяваме с всичко", разказва Джистина пред камерата на Тилке. Нещо повече: мислите и желанията на жените, които не са имали правото да ги изричат, съответно не са били нито чувани, нито уважавани. Поради това дълго време всички годежи са били уреждани без съгласието на жената.

Свободата на заклетите девственици

Единственият начин за измъкване от тези патриархални структури – и например за избягване на нежеланата женитба – бил протестът под формата на клетвата за "бурнеша". Като в случая изобщо не става дума за транссексуалност, а много повече за влизане в ролята на мъж в социален план. Новата роля обаче означава не само друг начин на поведение, но и друг външен вид – жените "бурнеша" трябва да наподобяват мъже и с облеклото си, и по глас, и да бъдат съответно постригани. Понякога правят това толкова успешно, че не им остават и следи от женственост.

"Дойчландфунк" разказва по-подробно за Джистина от албанското планинско село Лепуш, която е възприела мъжкото име Дуни Гришай. Тя сече дърва, облечена в работно облекло и с гумени ботуши, носи косата си късо подстригана. "Ще бъда с мъжки дрехи и в ковчега. Никога не съм носила женски облекла. Само веднъж, за погребението на майка ми, си вързах черна забрадка. Никога не съм имала рокля."

Изложба на снимки на жени "бурнеша"
Изложба на снимки на жени "Бурнеша" от 2013 година.Снимка: picture-alliance/dpa

Предимствата, с които се ползват "бурнеша", са относително големи – те са почти равни с истинските мъже и се радват и на мъжките привилегии. Могат да говорят и да бъдат чути, позволено им е да се занимават с традиционно мъжка работа, да печелят пари или да влязат в армията. Могат да влязат в ролята на глава на семейството, ако бащите или братята им починат.

Откъде идва обичаят?

Произходът на този обичай се открива в средновековените законови правила, предавани от уста на уста в Албания, Черна гора, Косово, Босна и Херцеговина, Северна Македония. Т.нар. "Kanun" или "законът на бащите" регламентира живота в големите семейства, поставяйки мъжа над жената. Освен това описва например най-подробно как трябва да изглежда кръвното отмъщение или пък кой да замени главата на семейството в случай на смърт.

Този закон допуска и жени да заемат тази позиция – ако са се заклели да останат непорочни. При по-младите поколения тази стъпка е по-скоро лично решение, но още в началото на 20-и век за целта е било необходимо разрешението на селския старейшина.

Джистина (Дуни) казва пред "Дойчландфунк", че е пожертвала живота си за семейството. "Баща ми беше известен учител в селото. Беше болен и почина, докато сестрите ми и братята ми още бяха малки. Бяхме четири сестри и двама братя. Най-възрастният бе болен и също почина, затова аз започнах да се грижа за семейството. Времената тогава бяха други."

В някои случаи на момичетата още след раждането е била отреждана ролята на "бурнеша" и на тях са гледали като на мъжки наследници - това също следва "Закона на бащите". Иначе жените и техните права определено са имали подчинена роля в правната конструкция.

"Бурнеша" в съвременността

Днес обществените позиции на жените в Балканските държави са се променили и традицията "бурнеша" е на път да изчезне. "Жените постигнаха много – дано старите времена да не се върнат никога", казва Дранде пред National Geographic. Но за тези, които са дали клетва, връщане назад няма – те трябва да спазват обета си до края на живота си, още повече, че за тях няма нищо по-важно от това.

Вече няма жени, които да искат да станат "бурнеша". Силните жени днес са нещо, което се разбира от само себе си, макар че според данните от тазгодишния доклад за равенството между половете трябва да минат около 131 години преди хората по света да станат наистина равноправни.

***

Припомнете си и това видео от нашия архив:

Селата на проститутките в Индия: една мрачна традиция

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата