15 въпроса към българските политици

През октомври българското представителство на асоциация "Прозрачност без граници" навършва 15 години. То отбелязва годишнината си, задавайки на обществото и политическата класа 15 остри въпроса, които се нуждаят от неотложни отговори. Георги Папакочев разговаря по темата с Калин Славов, изпълнителен директор на "Прозрачност без граници"-България, и с Огнян Минчев, председател на Управителния съвет на българското представителство на авторитетната неправителствена организация.

Докога корупцията ще задушава политиката с "мръсни" пари и "черни" каси, а лобизмът ще се практикува на тъмно и без правила? Защо в България противодействието на корупцията е тема на всеки и отговорност на никого? Защо проявите на корупция остават недоказани и ненаказани? Колко още ще са непрозрачните назначения на ключови държавни позиции? И докога конфликтът на интереси ще продължава да бъде нерешим проблем? Ще спрат ли злоупотребите с публични средства? Могат ли да бъдат излекувани най-важните социални системи и докога гражданите ще плащат за корупция? Това са част от въпросите на "Прозрачност без граници"-България, отправени към българското общество и политическата класа. Именно липсата на адекватни отговори на тези въпроси през последните години спусна страната твърдо до дъното на индекса за възприятие на корупцията, нареждайки я там заедно с Румъния и Гърция.

Връзката между корупцията и бедността

"Eдин от въпросите на изследователите е свързан със срамните практики на купуване на гласове, контролирания вот и "фантомите" в избирателните списъци. Интересно е да се разбере каква е връзката между прогресивно обедняващото българско население и посочените корупционни явления. Всъщност, излиза, че в общество, което живее в нищета, корупцията често е единственият начин да се пребориш с администрацията или да улесниш постигането на някаква своя цел отново пред администрацията", пояснява изпълнителният директор на Асоциацията "Прозрачност без граници"-България Калин Славов.

Той се позова на изследване, което сочи, че 70 на сто от българите мислят по този начин, а това според него представлява голям морален и етичен проблем. "Когато стигнеш до базови състояния и си лишен от възможността да получиш развитие като човешко същество, ти си готов да паднеш до дъното. Колкото до продажбата на гласове, това вече е деградация в държавността и ти вече не се чувстваш интегриран участник в обществото", казва Славов.

По примера на Третия свят

"Преди да бъде психологически, въпросът е институционален", уточнява доц. д-р Огнян Минчев, председател на Управителния съвет на Асоциацията. "Корупцията е отклонение от нормата на институционално поведение, от ролята, която има чиновникът или политика", допълва Минчев.

"За съжаление през последните 20 години корупцията в България не е просто отклонение от нормата. В България корупцията се е превърнала в норма, злоупотребата с обществено положение и с институционален интерес също е норма. Това води до източване на държавата и на обществото. "Данъкът корупция" нараства, засилват се злоупотребите в общественото, икономическо и политическо поведение, което неизбежно води до нищета, при това все по-дълбока. Дъно в тази нищета няма. Някои общества в Третия свят потъват от столетия в нея и все още не са стигнали до дъното ѝ", посочва политологът.

Гражданският контрол като фактор

От месеци насам хилядите протестиращи в София пледират за участие на гражданите в управлението. Как Асоциацията "Прозрачност без граници" вижда бъдещето на гражданския контрол?

"Това е позитивна вълна в обществото, но като че формите за такова участие все още се търсят. Може би все още не сме се научили да намираме подобни форми", казва Калин Славов и допълва: "Да си спомним как преди 1989 година управлението уж беше народно, но всъщност беше една фасада и това явно доста е изтощило потенциала и възможностите на обществото. Да, посоката е добра, но нека то да открие и своето лице."

Огнян Минчев смята, че представителната демократична система не може да функционира без непрекъснат и ефективен обществен контрол. "В България често говорим за граждански контрол, но не го практикуваме и го упражняваме спорадично. Аз се надявам, че този няколкомесечен вече протест наистина ще успее да институционализира постоянни форми на граждански контрол върху всяка една от властите. Защото без такъв контрол няма как да достигнем до създаването на отговорни институции в държавата. Демокрацията функционира чрез баланси, в които неизменно участва ефективното гражданско наблюдение, то трябва да се развие в конкретни форми, при това в много кратък срок", казва председателят на УС на "Прозрачност без граници"-България.