1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

1,3 билиона евро е цената на Обединението

2 октомври 2010

20 години изминаха, откакто Германия отново е обединена държава, но "цветущите пейзажи", обещани тогава на източногерманците, още не са реалност. Възстановяването на Изтока е струвало дотук 1 билион и 300 милиарда евро.

https://p.dw.com/p/POA5
Колко струва обединението?Снимка: dpa

Когато западно-германски туристи обикалят източно-германски градове, те често се чудят колко хубаво са санирани къщите, колко гладки са уличните настилки и колко съвременна е инфраструктурата. Нерядко възниква въпросът: какво още има толкова да се възстановява тук?! 20 години след обединението на Германия действително има какво да се покаже. Но пък от друга страна възстановяването на Изтока трая дълго време.

Това признава дори Лотар де Мезиер, последният премиер на ГДР и първият избран на свободни избори. "Тогава всички мислехме, че нещата може би ще станат по-бързо. Но който днес не вижда цветущите пейзажи, е или сляп, или глупав. Когато днес минавам през Гьорлиц, през Кведлинбург и много други населени места, сърцето ми направо ликува", казва де Мезиер сега.

Plattenbauten in Dresden
На Изток безработицата
е чувствително по-високаСнимка: Kay Herschelmann

Ножицата е все още широко разтворена

Колко е струвало германското обединение досега - може да се оцени само приблизително. Институтът за икономически изследвания в Хале изхожда от 1 билион и 300 милиарда евро между 1991 и 2009 година. Средствата за възстановяването на Изтока в по-голямата си част се вливат непосредствено в бюджетите на новите федерални провинции - само по транспортните инфраструктурни проекти като федерални шосета, автомагистрали и водни пътища федералните власти се явяват пряк инвеститор.

В крайна сметка обаче не само материалното изграждане на новите провинции и инвестициите в прогнилата инфраструктура объркват така основно първоначално плануваните сметки. Тук фактор номер едно се оказва цялостният срив на икономиката на ГДР - безработицата в Източна Германия достига такива главозамайващи размери, че две трети от въпросните 1 билион и 300 милиарда евро биват похарчени за социални помощи. Все още безработицата на Изток е чувствително по-висока, отколкото в Западна Германия.

Със сигурност това не е било така планирано, когато от 1 юли 1990 в сила влиза икономическият, валутен и социален съюз, а заедно с него в Източна Германия се въвежда и дойче марката. Гражданите на тогавашната ГДР приветстват събитията с възторг и ликуване, но за икономиката на ГДР валутният съюз има фатални последствия. Пенсиите и спестовните влогове се обръщат при курс едно към едно от източни в западни марки, но и предприятията трябва от този момент нататък да изплащат възнагражденията в дойче марки.

По този начин за една нощ те се оказват беззащитно изложени на убийствената конкуренция със западногерманската икономика - ситуация, при която могат само да загубят. Дори самите източно-германци вече не искат да купуват с новопридобитата западна валута продукти собствено производство. Все едно дали храни, деликатеси, технически изделия или автомобили - всеобщ става стремежът към западното производство.

Wiedervereinigung West Auto frisst Ost Trabant D Mark
Икономическата мощ на Изтока е едва 71 на сто
от равнището на ЗападСнимка: AP

Като воденичен камък на шия?

И в обединена Германия икономическата мощ остава неравномерно разпределена. Наистина, западногерманските производители продават произведеното от тях на Изток, но продължават да произвеждат на Запад. Твърде бавно в източните провинции се създават работни места в индустрията. До ден днешен икономическата мощ в източните провинции на Федералната република представлява на глава от населението едва 71 на сто от западното равнище.

Някогашният финансов министър от времето на германското обединение Тео Вайгел бе запитан преди няколко години от президента на един американски концерн, дали изкупуването на Изтока не е било лоша сделка. Отговорът му: "Да, това беше дълъг процес и струваше повече, отколкото очаквахме. Но 18 милиона души живеят днес в условията на свободна демокрация. И ако след 10 години можете да представите същата равносметка в Ирак, можете пак да ми зададете този въпрос." По-късно Вайгел разказва, че американският бизнесмен никога повече не задал въпроса си.

Автор: С. Кинкарц, В. Шопов / Редактор: Б. Михайлова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми