1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Карнавалът през вековете

Автор: Д. Шолц, Б. Узунова/Редактор: Б. Рачева15 февруари 2010

За германците карнавалът е петият сезон на годината, защото той настъпва със същата закономерност, както и останалите четири. Как е възникнал карнавалът и на какво се дължат регионалните различия в празнуването?

https://p.dw.com/p/LgvC
Петият сезон е в разгара сиСнимка: AP

Наименованията му често са различни: Карнавал, Фастнахт, Фазенахт, Фашинг или Карневале. Във всички случаи обаче става дума за време на буйни веселия, преливащи от жизнерадост и чувственост. Макар да има някои регионални различия между баварския Фашинг и рейнския карнавал или швабско-алеманската Фазенахт, в немскоговорящото пространство понятието карнавал първоначално е било свързано с период на ограничения и въздържание от плътски удоволствия – това е периодът на Великите пости преди Великден. Думата “карнавал” произлиза от латински и означава буквално отнемане на месото – т.е. постене.

Karneval 2010 Flash-Galerie
Снимка: AP

Произходът на карнавала

Според едни произходът трябва да се търси в езическите ритуали за плодородие, а според други - в обичаи, свързани с прогонването на злите духове, според трети - той е свързан с древноримски празници като дните в чест на бог Сатурн или Дионисиевите дни.

Карнавалът има освен това пряка връзка с християнската религия и най-вече с католицизма. В по-късни времена се добавят и други влияния – по времето на Наполеоновите войни, например, по поречието на Рейн в Германия се раждат първите карнавални образи, подлагащи на подигравка френските окупационни войски. В творчеството на Жак Офенбах, който е ученик на известен кьолнски композитор на карнавални песни, се намират следи от този период.

Първите свидетелства за празнуването на карнавал по германските земи датират от XIII век. По онова време било прието преди началото на Великите пости да се отпразнува за последно с пищни трапези. От XIII век нататък пиршествата стават на обществени места, придружени от изпълнения на музиканти.

Музика, танци, ритуали, алегорични театрални представления, турнири и надбягвания придружавали едно време карнавалните веселия. До края на XIV век карнавалът бил весело, жизнерадостно празненство, в което всеки се забавлявал на воля. През XV век всичко се променя. Църквата внезапно заклеймява обичайните веселия като вредни. Теолозите обявяват карнавала за безбожен и опасен. Демонизирането на празненствата от страна на църквата започва да си личи в маските и костюмите, които са характерни от 15 век нататък. Централни фигури там вече са дяволът, вещици, демони и подивели духове, но така също цигани, арапи, турци или евреи. Срещат се все по-често и алегоричните образи на животни: мечка и прасе - символизиращи лакомията, петелът и козелът – символизиращи сексуалната ненаситност, магарето – като образец за мързел и драконът – символизиращ завистта.

Karneval im deutschen Restaurant Loreley in New York Freies Format
Германците в САЩ също празнуватСнимка: Aarni Kuoppamäki

Веселба без граници

През XV и XVI век карнавалът изживява своя пълен разцвет. Тогава за пръв път се появяват пародии на ежедневни случки, както и карнавални представления. В късното Средновековие централната карнавална фигура става шутът като символ на ирационалното начало, на пародията и гротеската. Негови основни атрибути са звънчетата, шутовската шапка и костюмът на точки. Реформацията и Просвещението внасят дълбоки промени в карнавалните обичаи. Едва през периода на Романтиката - /през XIX век/ отново се възвръща възторгът по всички стари обичаи и празници.

Карнавалните ритуали са разнообразни. На някои места чупят стъкла, другаде се гори сламено чучело на човек, което изобразява карнавалното време. С неговото изгаряне ритуално се изпраща и веселието. Другаде търкалят горящо колело на каруца, на трети места обикалят шествия от демони, зли духове и вещици, а в Кьолн тържествено заседават в препълнени карнавални зали, където се избират „принцове и принцеси“ на Карнавала. На много места в Германия, както и в Швейцария веселията преди Велики пости и до днес са жива традиция.