Харалампи Орошаков, "Аферата Батенберг"

Не е толкова отдавнашно и същевременно безкрайно далечно изглежда времето, когато европейската политика буквално "гъмжи" от князе, царе и принцеси, пише списание "Шпигел". Под заглавие "Една европейска афера" списанието коментира книгата на Харалампи Орошоков "Аферата Батенберг - историята на Гаврил Орошаков или една руско-европейска история". Характеризирайки накратко епохата, наблюдателят на "Шпигел" отбелязва:

В тази именно епоха хесенският принц Александър фон Батенберг изведнъж става първият княз на България - само че след една по-дребна война идва краят на напредничавото величие - на братовчеда му, руския цар никак не се харесват идеалистичните дела на Батенберг и по негова заповед той е арестуван. Месеците, в които се разиграва "аферата Батенберг" са изпълнени с бунтове и разгорещени дебати. 52-годишният автор Харалампи Орошаков разказва за това бурно време - не заради анекдотичните случки, каквито не липсват в книгата му. Неговата тема е

"ориенталският въпрос"

- борбите между националисти и панслависти, либерали и великоруски шовинисти, които от 1989 г. нататък стават все по-ожесточени. Който иска наистина да разбере балканските вражди от по-ново време, нека прочете тази забележителна историческа книга.

За идеята на книгата си "Аферата Батенберг" писателят и художникът Харалмпи Орошаков, правнук на българския държавник Гаврил Орошаков пояснява:

"Първите десет години на княжество България са невероятно важни, те са кулминационната точка в един процес на разложение. В тази насока българите играят ролята на "лъганите измамници". От една страна наивността, а от друга - незнанието и увеличеното самочувствие, което завинаги е знак на несигурност. Като погледнем целия този кошамр в Европа, и това го казвам като европеец, този въпрос го намирам за един от най-важните за бъдещето на тази, да кажем, уж Европа, или каквото ще стане с нея. Защото трябва да се види, че хората в Европа, в Централна Европа, не са доволни от Европа."

В "Аферата Батенберг" Орошаков описва съдбата на своето семейство, като вплита в разказа

историческите събития на Балканите от края на 19 век и борбите на Великите сили

В обширна рецензия списанието за политическа култура "Цицеро" се спира на по-важните моменти в книгата. Ето основните акценти в коментара:

Орошаков разказва най-вълнуващата част от историята, свързана с аферата Батенберг. За кървавата история на славянските народи дори и образованият германец знае само какво е казал веднъж Бисмарк, а именно, че конфликтите и разприте на Балканите възникват по най-дребнави поводи.

Гаврил Орошаков, прадядото на писателя Харалампи Орошаков е би на времето си деен министър в новосъздадената държава. Както подсказва и заглавието на книгата, в нея става дума не просто за семейната история, а за много повече. Става въпрос за

историята на Балканите след упадъка и края на Османската империя

за значението, което наследството на Османската, а и на Византийската империя има и до ден-днешен за този регион.

Че образованият германец не знае почти нищо по този въпрос, е свързано с трудността да се набавят и четат исторически свидетелства за времето. Книгата на Орошаков запълва празнина в това отношение. Тя се чете леко и приятно. Орошаков дава ясна представа за сблъсъците на регионалните политически сцени, а и на голямата европейска сцена, за конфликта на интересите. Османската империя се бори за оцеляването си като велика сила. Християнска Русия смята себе си за наследник на източната империя и съперник на Османската, освен това се бори за надмощие над славянските народи, за излаз на Средиземно море, било през Босфора, било чрез адриатическите пристанища. Англия, която в Кримската война участва на страната на Турция, а по-късно и Германия кроят тайни планове как с общи усилия окончателно да сразят Османската империя. Германия, доминирана от Прусия, подържа обаче добри отношения с империята. При всички тези противоречия и противоречащи си интереси на великите сили, балканските страни, които носят съзнание за старата си славна история, се опитват да намерят своето историческо място.

Тъкмо това е и трудността пред новосъздадената българска държава, където руснаците искат да са "първа цигулка". По-добро бъдеще обаче обещават добрите отношения с Константинопол. При тези обстоятелства историята на България просто няма как да не се развие злополучно. Орошаков засяга редица аспекти. Четейки книгата му, човек внезапно си дава сметка колко млада държава в този регион е всъщност Турция и колко ценни са в действителност реформите на Кемал Ататюрк, превърнали страната в най-стабилната сила на юг от Крим и Кавказ. Балканските народи, Румъния и България като нови членки на Европейския съюз за пръв път в историята си се чувстват сигурни под закрилата на Запада.