Турската армия ги убива

Кенан Полат рядко стъпва в стаята на сина си Мурат. Леглото е оправено, по стените са окачени снимки на Мурат във войнишка униформа. Преди осем години Мурат напуска бащината къща в Истанбул, за да отбие военната си служба. И повече не се завръща. В казармата той е пребит до смърт от свои сънаборници. "Мъката от загубата на нашия син няма да премине никога", казва бащата. В казармата Мурат е обвинен в кражба. В ареста е пребит по заповед на командира му.

В последвалия съдебен процес, войниците, участвали в убийството на Мурат, се измъкват само с парични глоби. Майката Гюлзен Полат още не може да забрави как е изглеждало тялото на мъртвия й син: "Скачали са върху него. По цялото му тяло имаше следи от ботуши. Изпратихме нашия син да служи на отечеството. А то го уби. Мурат не е паднал на бойното поле, нито в битка срещу ПКК. Убиха го негови сънаборници", проплаква Гюлзен.

От издевателства в армията загиват повече, отколкото в битката срещу ПКК

В продължение на дълго време изтезанията и самоубийствата в турската армия бяха абсолтно табу. Откакто генералите загубиха част от властта си, близки на жертвите излизат пред обществеността. Засегнатите получават подкрепа от създадената в Истанбул "Платформа за правата на войниците". През последните осем месеца в организацията са постъпили над 1 000 искания за помощ. Правозащитниците твърдят, че военното командване продължава да представя като самоубийства смъртните случаи, дължащи се на изтезания, .

От издевателства и изтезания в казармите загиват повече войници, отколкото в сраженията с ПКК, казва говорителят на платформата Игит Аксакоглу. "Всяка година в армията постъпват 400 000 новобранци. Службата трае 15 месеца. Повечето от тях стават жертва на насилие, или участват по някакъв начин в него, защото нямат друг избор. Има нужда от демократизация на войската. Най-сетне и в казармите трябва да влезе в сила подписаното от Турция международно споразумение за войнишките права", казва Аксакоглу. Правозащитниците настояват да бъде назначен омбудсман за войниците по подобие на пълномощника в германския Бундесвер.

Наказания, изтезания, издевателства

25-годишният Мерт Чауш събира кураж и внася жалба до Европейския съд за човешките права. В нея описва преживяванията си по време на военната служба в Анадола, макар че подобни описания в Турция се считат за наказуемо деяние, защото уронвали престижа на армията. "Телесните наказания бяха нещо обичайно, когато не си свършиш работата както трябва. На някои войници не им даваха да спят. А като се явяха на плаца със закъснение, ги наказваха отново. Подофицерите редовно унижават новобранците. Виждал съм много примери с очите си. Новобранците им бяха нещо като лични ординарци. Те дори им приготвяха закуската", казва Мерт Чауш.

Повечето жертви на мъчения и самоубийства в турската армия са от малцинствата или произхождат от много бедни семейства. Убитият Мурат Полат също е живял в един от бедните истанбулски квартали. Баща му има малка чайна. Осем години след смъртта на сина си, той продължава да се бори за справедливост. Кенан Полат ще сезира Европейския съд за смъртта на Мурат. Бащата иска възобновяване на съдебния процес срещу убийците: "Няма да намеря покой, докато няма изкупление на вината за смъртта на сина ми и докато виновниците се разхождат свободно."

АГ, ДПА, ДР, ГК, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова